„обяснявяла съм се на любовта в любов”
Not another poem
Обяснявала съм се на Любовта с какво ли не…
със песни, със цветя, на чаша бира.
Примамвала съм я с любов – кафе,
с раздели съм я плашила, с усмивка мила.
Пресичах все за нея през Всемира,
чорапите и гладех – ревност пих,
от малка все на нея се прекланях,
с надежда да я имам я плених.
Варила съм и́ боб, и бях приятел,
през съ́лзи я кръщавах и с предателство,
и враг и́ бях, и таен обожател,
използвах Любовта за нарицателно.
Във огъня я хвърлях много смело,
звезди и́ свалях докато заспиваше,
събличах я по пулс и много щателно
аритмията нейна дирижирах.
Причаквала съм Любовта къде ли не…
във мигове, в поезия, и в проза,
в оргазми съм я връзвала с въже,
душата и́ съм хвърляла на пода.
По дяволите! Всичко провалих.
Убива ме усещането в ляво.
Едва ли Любовта ще ми прости,
сълзите си изпращам за начало.
