Септември

 

Прелистват птици синьото небе
и хладна есен взорът му вещае.
Септември е, порядъчно смутен,
опитва на любов да си играем.

Остана юли някъде на юг,
морето с него дълго се сбогува.
Септември е, студен и малко луд,
докосва ме по мъжки и флиртува.

Но в мен е есен, тихи ветрове
надиплят пожълтелите ми вопли.
Септември е, докосва ме студен,
целува ме с надежда да ме стопли.

Не искам да усещам как на юг,
откриват птици своите простори.
Септември е, в минор отеква звук.
Една сълза на лято се престори.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

60  +    =  66