Прелистват птици синьото небе
и хладна есен взорът му вещае.
Септември е, порядъчно смутен,
опитва на любов да си играем.
Остана юли някъде на юг,
морето с него дълго се сбогува.
Септември е, студен и малко луд,
докосва ме по мъжки и флиртува.
Но в мен е есен, тихи ветрове
надиплят пожълтелите ми вопли.
Септември е, докосва ме студен,
целува ме с надежда да ме стопли.
Не искам да усещам как на юг,
откриват птици своите простори.
Септември е, в минор отеква звук.
Една сълза на лято се престори.
