– След сто години пак ли ще съм твоя,
а ти, кръвта във моето сърце?
– И пясъчните кули ще се молят,
да ги помилват двете ми ръце!
След сто години пак ще те намирам.
Дори и в повече. По-истинска от днес,
а ти ще си искрата във момичето,
открило извор в своето небе.
– След сто години ти ли ще наричаш
усмивките по моето лице?
– Душата ти, щом моята обича
и сто да минат, В МИГ СА ВЕКОВЕ!
