Току-що изгледах репортаж на БНТ, че се подобрявали още повече здравните грижи в града, в който съм в момента, и съм меко казано… няма да кажа бясна, ще използвам думата объркана. Преди 10 дни лежах в болницата тук. Ще спомена само, че нямаха памук, за да ми бият инжекциите. Нямаше дори одеяла. Предложиха ми да ми сложат абокат, да ми прелеят системите, да ми бият инжекциите, да си направя процедурите, след което да се прибирам, а на другия ден отново да идвам в 7 часа сутринта за визитация. Друг е въпросът, че визитацията минаваше чак към 13 часа, а до него момент в отделението присъствие на лекар, трудно биваше забелязвано, при положение, че беше едно от най-кризисните отделения в болницата, където лежат пациенти с мозъчен инсулт и неврологични проблеми. Когато евентуалната визитация станеше факт, тя протичаше по следния начин: лекарят гледаше в тавана, докато сестрата обясняваше състоянието на пациентите в стаята и накрая казваше „Каквото са решили, това да й правят“. Та предполагам всекидневното ми прибиране е било наложително, предвид невъзможността на болницата да издържа пациентите си, най-малкото откъм битов характер. Едва ли имаха възможност да ми дадат одеяло за през нощта, храна, а и защо да не спестят от ток и вода примерно. Аз, разбира се, нямах нищо против. Когато дойде време да ме изпишат в един съботен ден, в отделението липсваха всички лекари. Беше събота, но на мен ми бе казано предния ден да се явя за изписване. След няколко часово чакане в коридора, сестрата ме извика, поиска ми личната карта за да ме чекира, и ми каза да си платя болничния престой, който възлизаше за дните, в които бях лежала там по пътека на здравната каса на еди колко си лева. Отказах. Развика ми се. Това, че съм била осигурена нямало значение. Попитах ги: „Но нали вие ми казахте да не спя тук и да не ползвам базата?“. Оная ми се разкрещя, започна да ме обижда и така… Не ми дадоха епикриза, рецепта – нищо. В момента си седя „излекувана“ вкъщи и не мога да спя по цели нощи от болки. Предполагам, че нямат търпение да ме видят и да ми окажат отново първа помощ. Не знам кой е крив, кой е прав… Като се замисля, че и до пръстови отпечатъци ще опрем, ми се повръща… Искам да спомена и за постъпването ми в болницата: в тежко състояние се замъквам в спешното отделение, излиза дежурната лекарка и ми казва: „Идете на кабинет в поликлиниката!“. След едночасово обикаляне и молби да ме прегледа някои от кабинет на кабинет, поради причина, че денят е понеделник и пред лекарските кабинети е засипано с хора, които не си даваха реда, се връщам отново в спешното, и отново започвам да се извинявам и да се моля, като обяснявам, че се чувствам много зле, лекарката ми отвръща: „Тя ми дошла на крака и била зле! Айде бе!“
P.S. Ще спестя какво й чуха ушите, нищо, че изглеждам нежна и беззащитна, но веднага бях настанена в отделение.
Та това е БНТ! Правете си фалшивите филми, не знам обаче кого залъгвате…
