Докато хората бързат нанякъде,
а денят преваля неусетно с охота.
Докато са си тръгнали всички приятели,
а децата играят на площадката долу – пред блока.
Докато манджата ври на котлона,
а зад гърба ми ме дебнат по женски проклятия.
Докато прането в пералнята вдига врява до Бога
и не са ослепели до дупка всичките ми възприятия.
Докато не са ни разпънали баналните проблеми,
и докато за всичко не си обвинил
все още само мене.
Седни…
просто така,
за минутка.
Ще си пусна косата,
ще налея и водка.
Ще си спомниш момичето със очите зелени,
ще прошепна: „Обичам те! Ти си моето време!“
