Цигара?
О, не пушиш…
Забравих.
Извинявай – грешка.
Не, не е защото ми е тъжно и тежко.
Ха, не си и помисляй, че страдам – не бива.
Просто тръгвай – аз съм добре, аз съм щастлива…
Не вярваш…
И какво от това!
Кой си ти, че ще питаш?!
Хайде, махай се вече – отивай да скиташ.
Аз не плача, не ставай смешен – откачаш.
Дъжд вали, сумрак е – плаче здрачът…
Пепелник ли…
Не искам.
Твърде голям е рискът.
Ако останем с него двама, ще кадим на дивана.
Знаеш, мразя такива изцепки –
миризми и сълзливи салфетки.
Не, не искам в теб да се сгуша…чуваш ли…
/… дойде ми до гуша… остави ме сама… да си пуша …/
