Аз не измервам любовта с думи,
и с цифри не я измервам.
Виждам я в две очи,
виждащи само мене.
Две очи, слепи за целия свят,
две очи влюбени безпределно,
като дом, като път, като бряг.
Аз не измервам любовта –
нямам време.
Тя живее във мойта душа,
отглеждана –
от ТЕБЕ!
Автор: Маргало
Кажи море, какво ще правиш цяла зима?
Ах, морето…
Моята огромна, съдбовна любов!
И никой, никой няма право да ме ревнува от него, защото това е нещо необяснимо, нещо само мое, и не дължа обяснения никому, как и защо, и кой ме заведе в сърцето на морето, за да се пречистя, точно в мига, в който бях останала без сърце.
Благодаря на всички приятели и любими хора, които ме спасиха през това лято, само те знаят какво и колко им струвах.
Благодаря Ви, че спасихте душата ми! За няколко мига, за няколко дни, за – до живот!
Море, чакай ме и след тази зима…
Моля те!!!
Обичам те!!!




































Медитация – представяне
Пръстени за благотворителност
Историята на една картина с акварел
Моята невинна и рошава младост
Ще Ви разкажа по-натам за моята младост, която всъщност наистина беше по детски чиста и невинна. В мен все още живее онова момиченце от приказките, неспиращо да вярва в принцове, и до мозъка на костите си остана все така старомодно и беззащитно.
За съжаление принцовете отдавна са се видоизменили и се изживяват като „мъже“ – силни, арогантни, водещи въображаеми битки, удряйки по масата „от смелост и мъжество“, пред старомодното момиче в мен, което гледа към вратата и чака принца – добър и благ, който може само да прегръща, да прегръща, да прегръща, да прегръща, да прегръща…











































