Автор: Маргало

Моля, незабавно изпратете,

заверен с оригинален подпис —

пропуск на небето,

за да ми дойде на гости,

за да не виси самотно навън,

като портрет от минало време,

и да говори с мен само на сън.

Моля ви, помогнете му!

Един Дартанян си поръчвам веднага —

със знак или съвпадение, няма значение.

В момент на прозрение

да се сети за мен преди полунощ,

и да бъде най-правилното решение на всеки въпрос.

В изречение като: “Голямата любов… ” — да пасва идеално.

Да звучи леко в рими, но не тривиално.

Никога да не намери сили да ме отрича,

а да обича, обича, обича, обича.

Да е истински рядък и рядко истински.

Лятото — дори да закъснява,

накрая винаги идва,

а аз умея да чакам —

един Дартанян…

на вятъра.

Трябва да е НЕПОСИЛНО —

гърчав въздух да куцука из гърлото ми пресъхнало.

Трябва да е УДАР ОТ ГРЪМ —

да ми бъде отнето нагло правото да съм единствена.

Трябва да е КРИВА ОРБИТА —

хлапашки риск да ми отвее сянката и късмета.

Трябва да е ЛОПАТА В ГЪРБА —

да ми преливат отрова в кръвообръщението, да стена…

Ако не е непосилно и започна ДА ДИШАМ ЛЕСНО,

ако удърът от гръм, нежно запее: “ЕДИНСТВЕНА” — искрено,

ако ме ПОГАЛЯТ, вместо с крива лопата да ми смажат гръбнака,

а кръвта ми РАЗКЪСА ОКОВИТЕ,

и ПРОГЛЕДНЕ МРАКЪТ……

Аз не съм свикнала да оживявам след катастрофа.

“ — Тая не ми е симпатична!” —ми шептят в ухото.

Ако си наточил брадвата, стърчаща зад гърба ми…

УДАРИ СИЛНО,

да няма после думи!

Ако ще обяснявам, защо в калта се влача и стена —

удари силно, МОЛЯ ТЕ,

преди да заплаче някой за мене…

В мига, във който се споделям с теб —

поемам дъх, за пръв път ставам кротка.

Прохладна утрин, всичко е любов,

обличам най-красивата си рокля.

В мига, във който се споделям с теб

ще ти разказвам нощем страховете си.

Безмълвно откровенното момче,

докато спя, ще ги троши с ръцете си.

Аз те чакам нощи и дни,

във всички лица те търся.

Тъжна съм и така ми личи,

а времето все бърза.

Ти дали като мен,

пресичаш неспокоен —

улици, градове

и търсиш моя поглед.

Премина и днешният ден,

в съня ще те очаквам,

ела реален и седни до мен

и повече не бързай.

Твоя дъх и ръце

и силното ти рамо,

мое, тъмнокосо момче,

още е, още рано.

Щом паднеш във краката на страха,

а той на шията ти крак постави,

и с цялата си черна суета,

опитва всячески да го намразиш,

наврял си нагло мазното лице в лицето ти,

и ражда злобно мрака,

преди да ослепееш в този ден,

преди да спреш да дишаш и очакваш,

преди да се простиш и предадеш,

отчаян — само ме повикай,

със мисъл, воля и сърце,

опитай, моля те, опитай.

Винтовете ми разви

и дъските ми изхлопаха,

щом ме посече с очи,

прехапах се от умора.

И се назъбих в очакване

да изпопадам по пода,

за пръв път душата ми

пред някой седеше гола.

Изплаших се, всичко живо

тръбеше в мене за помощ,

силех се да намерявъв безпорядъка повод,

силех се да открия

смисъл във този час,

смисъл да бъда жива.

Смисълът каза: — АЗ!!!

Маргало