MARGALO
Вятърът е виновен, че съм ти бясна. Слънцето, дето цял ден се крие. Червилото, което си купих с аванса, ъгълът, преди да завие. Бримката на чорапа ми, клюкарките пред блока. Прогнозата на Чолаков по „БТВ” и няколко идиота. Оня, който целуваше онази, козирката над входа. Свекървата и баща ти, числеността на народа. Вятърът е …
Смърт, смъртчице! Курво, проклета! Колко струваш? Продажна ли си? Дай цена, ще ти купя сърцето, само моля те, си върви! Стига вече навред си мърсувала, ненаситна, разгонена кучко! Колко много мъже те имаха, колко майки кълняха те дружно. Не ти стигнаха! Нямаш насита! Блазни те да умират за тебе! Да им спира сърцето зáлудо. …
Часовете станаха есенни, чувствата – зимни, усилията невъзможни, любовта – ранима, сутрините нежелани, мечтите с бодли. Ръцете бесят, очите лъжат, градът опустя. Любовта с два куфара, тъжна, не искаше и да чува. Излезе куцукайки навън. – Моля те, Любов! – крещях през прозореца, като луда! – Аз още те мога! Любовта седна на ъгъла, …
Ни́е така сме измислени още с първия дъх, да обичаме силно, защото трябва в много любов да пребъдва светът, а пък черно и грозно е злото. Има много пътеки, но към Бог е една, изначална, навътре в сърцето. Наполовина е смърт – наполовина съдба, с вяра ражда Живот в Битието. Аз така съм измислена …
„Таласъмир Вампиров беше същество от отрицателен тип, според приказния регистър… „ Стела Доковска Из: „Приказки от Псиландия“ Цял живот Таласъмир беше като трън в пета и в държава от вампири той се вписваше едва. На фамилия прочута изявен – достоен член, в злост и пакост да пребъдва, пръв наследник – мисионер. …
Ти, сине, някога ще разбереш, аз вярвай – няма за какво да ти прощавам. Убиец да си, наркоман – крадец, зад тебе ще застана. Обещавам! Не се кори, разбирам те. Нали за тебе всяка пропаст ще зазидам. Защото те обичам много! Спри! Не си ми длъжен с нищо. Аз разбирам… Сега ме отречи! Не …
Уморена от грижи, попрегърбена, тиха, зад вратата отчаяно гледа. На лицето и́ мъка се прокрадва нескрита; наранена, отрудена, бледа. Прегрешила пред Бога, чака свойта присъда; между пръсти държи малък кръст. Иска прошка от Господа, и очаква да зърне дъщеря си по селския път. А пък аз все не идвам, все си имам причини да …
