Стефи Стефанова
Губер бял днес светът си облече на разсъмване сложи и шапка. Баба Зима заплете елече, промъждукаха коледни шарки. Из полята завя севернякът, чудна песен разнесе по хълма, и запя с него цяла земята, замириса на предена вълна. Над къщята димът се протегна и за поздрав целуна небето, заваляха снежинки лежерно, побеля всяко кътче в …
Дядо Коледа, мина обяд, всички в къщи сме много щастливи, още снощи се питахме как ще пристигнеш, и дали ще те видим. Аз те моля, когато заспя, а пък ти влезеш тихо в комина, да не тръгваш преди във нощта, да ти кажа за тази година. Тя за мен беше мерена реч, много стихове …
Събрах в чували всички грехове, в душата рециклирах гняв от ядове, направих си камарка „Бесове“, в средата нагласих сърдечни спадове. След утре вече няма да теша на вехтите си грешки суетата, намислила съм – хвърлям ги сега, изчиствам и прегръщам с хъс съдбата. Тя рядко се изправяше пред мен, заровена в боклука, като в …
На Коледа се случват чудеса, и всеки дъх е сто пъти вълшебен. Изгрява Витлеемската звезда, рождествен миг на Божие знамение. Светът притихнал по-добър е днес, окъпан в светлина, красив до бяло, под златното – безоблачно небе, роди се Младенецът с хляб и вяра. По улиците всеки път е пуст, посрещнал е отдавна минувачите, снегът …
Изгубена във тъмната гора, Алиса се изплаши и проплака. Бе тръгнала нанякъде сама, през девет планини, че и оттатък. Подгонена от сянка – презглава, видя как люби се луната със небето, и стегна се в гърдите и една позната и ужасна болка – в ляво при сърцето. А сянката след дирите и с вой …
Развързах си вързопчето с надеждите, след утре вече няма да ми трябва. Разменям всяка тръпнеща минута, за глътка обич и едно очакване. Понеже все на мен ще ми се случи, да си мечтая кротко в някой ъгъл и тихичко, почти незабелязано ще се търкулне времето забързано. Та, имам още за една измислица. Нали и …
За днес се бях зарекла да съм нова. По-нова от онази рокля в крем, с която се накиприх срещу събота, и в мораво целуна ме сатен. По-нова от годината на дракона, под звуци на китари и фрапе, танцуваща танго със вятъра, ухаеща на цветно и море. За днес се бях зарекла да съм съботна. …
Една нощ – като много другисе разхожда по покрива и не спи.Проследявам я тайно… Тишината без думи –пали мрака в небето с’ звезди.Аз се правя на много разсеянаи във нея изобщо не гледам,тя ми действа така притегателно.“ – Скрий ме в себе си, нощ! “ – и прошепвам.Като спомен – за нещо красиво,като бъдеще, светлина.“ …
„Маноло Бланик“. Рокля – „Гучи“. Грим – „Шанел“. Уиски с лед. Сако – „Армани“, риза, бутонели. Четвъртък – вечер, чужд апартамент, бразилска прашка, свещи – жартиери. Вулгарен миг, чаршафи – вик, Вибриращ GSM и страст назаем. Парфюмът чужд, цигара – душ, таксита, обещания. И краят. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Какво ми се перчиш, като петел? От вчера се святкаш и лаеш. Не си бил щастлив. Ми – добре, вратата отляво я знаеш. Опитвал си казваш – с добро със мен да говориш, но явно не съм те разбирала – с’ зло към тебе съм тръгвала ядно. Децата подкрепяли мен, и в тях не …
Потопи се целия в очите им, нека бъдат те за теб пристанища, във които ще удавяш мъката, но ще носиш по-голяма – тяхната. Виж луната, пълна с обещания, ще те приютят, ще те омаят, в чужди стихове ще се промъкнат, с чужди думи ще те приласкаят. Със наздравици за лудост и за вихри, с …
Щастливата жена е малко чудо.Големите не са и присърце!На малките отдала е – до дъно душата си – и цялото сърце.Завива ги прилежно – всяка вечер.Във топлото легло ги гали с дъх,приучва ги да ходят – надалечеи да попиват всеки Божи звук.Косите им приглажда – на закуска.Усмихне ли се – грейват небесата!Щастливата жена е – като …
Студено ми е. И до кости измръзнала потраквам зъби. Не мога да се стопля. Зимни нощи. В кръвта ми студ – душата вие. Очите ми в мъгла. Безпътица проблясва в мрака. Дивашки ужас. Не една проскубана и гладна сврака. Мъгла. Задъхва режещ въздух гърдите ми немощни и диря светлина. Уви, не свети нищо още. …
Вървя напред в замръзналата нощ,а мислите ми – право към сърцетои чувството, че движа се във кръг,заседнало е в гърлото – където кипи кръвта със мирис на тютюн,във зимния сумрак прокашля вяло,отвъд опиянението на страсттаостава трезвост – късен влак и много ялово. Самотна нощ – в очакваща застиналост.Миг, който не предлага нищо – само тишина.Той …
И Е Любов. От тези – много трудните,в които спира пулсът на сърцето ти.Отдаваш себе си – изгубваш се в нозете и,а после и се молиш и пледираш.Тя Е Любов. Единствена и Моя.Гласът и с вятъра пристига всяка нощ.До голо ме съблича на пангарът си,разпъва ме – кръщавайки с Живот.Уж бях и свикнала. Във луди, …
Годината приседна под елхата, усмихна се и дрян във скута сви. Приглади рокля, смигна на децата ми, и приказки за бъдно зареди. Заслуша се огнището унесено, минутите поспряха своя бяг. Снегът запя, и всичко тъй очаквано на прага ни дойде, и побеля. Заслушани в гласа й, като в чудо, забравили за трудните си дни, …
Останах без причина – ей такавъв спомените ти – боляща, като рана.Ще се превързваш с марля през нощтаи ще се правиш на разсеян, че ме няма.Ще се усмихваш през деня – през куп за грош,ще ме намираш във случайни минувачи,дуел ще си устройваш, за разкош –със сенките и няма да се плашиш.Останал сам понякога след …
Ето тук – зад света, ще ме скриеш и маскитес тези две здрави мишци ще снемеш.Тази рокля – отдавна не сънувала ласки,до конец нека вика и стене.Не и искай причини. Дай и всичко – на нож,прободи я в сърцето безмълвно.Зад света я събличай – тази вечерно – лош,необятно, красиво и тъжно.Тази стая – единствено наша …
Не ме разпитвай. Как да обясня, че в три секунди просто всичко свърши. На практика – без никаква следа, но времето издаде те бездумно. Очите ти и този SMS – за три секунди кратки ни разстреля. Доказването е въпрос на чест, а тя не ми остана. Тръгвай… С нея. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Нищо, че навън е люта зима. Тя не знае, че ако реша; имам малка – иглена пролука, а отвъд градина със цветя. Запокитвам пуловери – ботуши. Грим от лято слагам – и пера, на краката – стъклени пантофи, вземам с мене само Любовта. Тя не пита, знае – и усеща, думите с вълшебства ги топи, …
Целувай ме, защото утресъс влака – сутринта,напълнила съдбата в куфариси тръгва – Любовта.Тя няма да заспи нощеска,багажа ще реди,сълзите ще отпива нежно от твоите очи.Ех – знае, че самотен тебеоставя те сега.Но по – добре самотен утре,на вместо сам – със Любовта.Приседнала на прашна гара,на шумен – сив перон,по разписание ще тръгне със куфарите мълчешком.А ти – …
Повярвай ми – да бъда непозната и в сянката ми да пълзят мъглие по – добре отколкото съдбата тисъс мен да преплете в нощта коси.Уверен си, че туй е за началодобра поличба – хубав Божи знак,но аз усещам – зимата е в бялои в спомени се топли между нас.Тъче живота всеки ден безкраен,във нишките заплита ни …
По ред на номерата моят страх очакваше достатъчна причина, да бъде по-безстрашен и корав, така и не разбра, че ме задмина. Деветият ми страх сниши глава, а седмият брутално се изкиска: – И шестият се криеше така! – Иди си! Не усещаш ли? Не иска! Та тя е по-различна и от мен. Дошло е …
Задавих се от спомена за тебе.Валят очите ми, косите, небесата,които твойто име проглушават със гръм неземен,раздират го и го забиват във лицето на земята.А тя е свикнала, по нея камъни все хвърлям,копая раните и като съм ядосана,изригвам недоволства и прахосала до дъно любовта си се завръщампри нея рядко – и почти не я прегръщам.Но то …
Блаженство е, че вече съм спокойна.Заспивам с чаша чай и бели делници.Не ме събуждат закъснели спомении виното ми никой не напива.Чаршафът е опънат – под конец,тъгата е завързана с каишка.Не бързам, не очаквам, не сънувам.Преглъщам всеки ден на малки глътки.Не търся главния герой във стари вестници.Не пиша дневници. Наричам се: „щастлива“Минутите отмервам с капкомер,стерилно ги …
Любовта влиза шумно със взлом. Без да пита. Нахална и дръзка. Остави я! Премръзнал и гол, нека днес ти направи закуска. Нека стопли дъхът ти с очи, от които извират огнища. Не, не питай, не искай – мълчи! Нека тя – Любовта те поиска! Твоите нощи ослепели от студ, и ръцете ти – скършени …
Откога ме мъчи това бездумие в гърлото. Не се научих да шамаросвам със него света. Да си го рекна – ей тъй, без въпроси! И така и така си се давя в л…. /самота/. Да ме запомнят – устата и хулена. Майната му – за какво ми е да съм добра! По-обичана ли ще …
Сред погледи на влюбени мъжев нощта – от нея по – красива,със черна рокля – кадифе,очите на мъжете ме изпиват. Греховна нощ – аплауси и цветя,греховни устни канят ме пияни.Поръчват най – пенливите вина,най – милото, за мене са продали. Не искам да съм грешна тази нощ,не искам нито миг да се преструвам,към тебе аз …
Не ме е страх без теб – защото знам, че съм ти писана…Завинаги, неистово – до Бога!Небето ти огряно е от слънцето и свети ярко с мойта мисъл.Не ме е страх без теб – защото съм ти дадена –на пролет, в знойно лято и през зимата.Зазидана снагата ми е цялата –в гърдите ти горещи, там – …
Търси се онзи мъж,заради който осъмвам цяла,който ухае на люляции ме вижда по – бяла.Издирвам онези мигове –с мирис на кадифе,пролетното сливанеи смехът му – по две.Разменям всичко за нощи –между две топли ръце,тишината на свещии любене в цветове. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
И колкото и обич да ти нося, събрана с нежност в двете ми ръце,усещам, че не мога да се боря с разбито ти, сгърчено сърце.Захлопнал си вратата му. Пред прагаседя и чакам – просеща любов.Отвътре чувам стон от болка старанад мен – небе, пробито – с тъжен зов. Безсмислено е, и е непростимо,дали да я …
Не ме карай да те обичам. От стари обичания си строших врата. С фрактура във шини и бинтове едва си спасих любовта. Инжектирах си ваксина – да ме пази, да не ме застига поглед заразен, висока треска да не ме полази, дори си пия витамините – през ден. Страх ме е да те обичам. …
На пръсти ще пристъпя сутринта,когато изпод миглите се будиши още си оплетен от съня,а някъде потрепват пеперуди,долитнали от нечия земя,в която сам си скитал надалече,преди да си се върнал сутринта,където цял – на мен ще си обречен.Не, няма да ти поднеса цветяв очакване да се събудиш рано,в една целувка ще ти подаря света –света, през …
Попей ми, Съдба!Ама тъй – за наслука,за Любов ми попей и мъжки гърди,за раздяла не смей, ни за люта разлъка,и за болката Судбо, недей!Полъжи ме, Съдба!Просто малко – на заем,засвидетелствай грижа към мен,знам, че туй е лъжа. Ти отдавна нехаеш,за живота ми – труден, студен.Но сега ми попей. Пада в шепите мрака и се спуска поредната …
Отдай ми се, че аз те изкушавам дори когато съм далеч от теб. На другата земя да съм – те притежавам и този факт е толкова нелеп. Отдай ми се, когато обезсилен да бягаш на посоки уморен, в посоките наместо да се скриеш, дамгосан се завръщаш и смутен. Да бягаш от съдбата е примирие, …
Излъжи ме, че не си обичал друга повече от мен. Как единствено със мене си осъмвал пред узряващ ден. Аз ще помълча… ще помечтая… няма да ти кажа: „Всичко знам!“ Ще преглътна мъжки, и на края, ще си тръгна тихо, без лъжа. Излъжи за устните, как жаден само мойте нежно ти си пил. Нейните …
По пода ми – начупени моментии паяжини – самота.Във всеки ъгъл – дебнат опоненти,а в погледа им – тъмнина.В ръцете ми умира тишината,строшена във отсрещната стена.Отдавна никой никого не чака –заплашвам този извод – със война!И скачам озверяла връз лицето му,с юмрук разбивам грозната му мутра,до кръв изстисквам болката в сърцето му.Отказвам да пледирам – …
„и да се кръстят старците, и да ме плашат със бога –мога без бога, майсторе, само без тебе не мога“Венета Вълева Не ми събори къщата. Не ми!Та нова да ми съградиш. Връз’ кат – напета!Комшиите да цъкат със език,очите да завиждат. Лудост клета!Дуварите не ми опорочи.През нощи хладни – горе им да скочиш.И в моите …
Аз не съм грам причина да изгрява слънцето днес. Зная, много врати зад гърбът си разпорих до рани. Сгазих мравките дето живееха в двора ми с труд и със чест. Всяка истина гръмнах от упор с ръцете си „праведни“. Шиех черно в черницата и я кастрих преди да роди. Бяла птица опита да литне …
Обаждам се, не защото те обичам, а защото жадувам из теб да се стичам. Трепериш ли, или телефонът прекъсва? Усещам те… Чуй ме, ЕЛА! Ще те гушна! Дишаш тежко… Разнежва ме това стенание… Обожавам мъжкото в теб заклинание, обещанието, че в мен безбрежен ще се потопиш, толкова тих – толкова нежен. Ти ще тръгнеш …
Нямах време да те наобичам. Целувах, като пред разстрел. В един миг ти се вричах – следващият от мен те беше взел. Нямах право на съд, на защита. – Виновна! Две крачки в страни! – отсече мигът без да пита. Ръцете нагоре! /прости…/ Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Лежа разбита на парчета, а слънцето и днес изгря. Това, което премълчаваш има мирис на съдба. Няма повече да бягам, хайде говори. Така е тихо пред раздяла, едва цигарата дими. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
„Абе – Мишок, ти знаеш ли че имаш страшни очи!“ Чаровен си.О – Боже, и неповторим!Потаен, умен – манипулативен.Умееш да играеш – виж го ти.Играта си я бива! Убеди ме. Начетен си.И мъркаш мъдро – с нежен глас.Мишоците подскачат покрай тебе.Победата над мишия капан,дали наслада ще ти донесе овреме. Подсмихваш се.Ти лиги точиш – те …
Когато свършат и последните мълчания и дъното на времето пресъхне,безмълвни ме заклещват отчаянияи ми шептят за тебе – все за тебе още.Разказват ми за тайните ти вопли –накарали небето да вали,а аз ги питам – Помни ли ме още?!/ Дали ме помни Господи, дали… /Изричам името ти някак крадешкоми си изреждам хиляди причини,които да ме спират …
Телата ни се помиряваха дълго. Телата ни се помиряваха мълком. На ръбът на Вселената си обявихме война. Тишината тежеше неистово. Тишината горчеше от истини. На арената, вместо шпаги, кръстосахме сърца. Очите ти ме изгаряха като в Содом. Очите ми те погребваха като в Гомор. За да дишам трябваше да те изкрещя. Ръцете ти ми …
Със тебе сме в препълнен ресторант, на дансинга любовници танцуват, по масите вечеря Любовта, в ръката си цигарата целувам. Самотна съм в препълнен ресторант, сърцето ми за тебе не бленува, прегръщаш ме, а искам към нощта да хукна презглава, да се сбогувам. Изгубена съм в пълен ресторант, със мислите си страшни се бичувам, надсмива …
Не съжалявам, ако съм пяла фалшиво, но от душа, и в минорни акорди, ако съм разпъвала съдбата си. От себе си не се отричам, и в тъма намирам пътищата към олтарът си. Не съжалявам, ако съм крещяла във нощта, в любов отдала се на озверели хищници, щом капчица живот съм им преляла, и така …
Не ми пресичай пътя със омраза. Ако не ме харесваш – отмини. Ехидната усмивка на лицето ти душата ми ранява и боли. Животът ти от моя не зависи. Аз хляба ти на масата не ям. Не ми доказвай своите си истини и моите на теб не ще ги дам. Върху ми не изливай с …
Тази вечер на мене прилича със ревнива и страстна Луна.Ти на други сега не наричайтази вечер – при мене ела.Разтопени до дъно са мислите –в бяг препускат – по мъжки, към мени си лош и си тъй неприличен –стиснал зъби – във дъх затаен.В този миг – в този час непонятен,не разбираш и не знаеш защо,всяка …
Той ме облича в мечти и ме завива с копнежи, над сълзите ми пали звезди и си говори с дъждовете ми. Той ме рисува с очи, в бретона ми слага фиба, пали тъгата с искри и някак ме ражда по-жива. Той ме загръща с рамото си, подарява ми синева, прилегнал ми е на сърцето …
Всяка дума под строй не изправяй отпред не ми дишай във ризата – моля те. Аз не чакам отплата – ти недей с пистолет да примамваш във мене жената. И не искам когато ме целуваш в нощта да броиш – колко пъти сърцето ми е отскачало тихо – до сърцето във теб и не искам …
Плува ми се в очите ти.Гмурка ми се надълбоко.В синеокото на океана тими се приспива –навътре – и надълбоко.Знаеш ме колко съм;луда – и многообична, само кажи, че не мога и ето ме – мокра и неприлична.Какво ли криеш зад рифове от мъжки усмивки и ризи,пазиш ли някоя тайна,ако поискаш – кажи ми.Толкова самонадеяна,пулсираща – …
„Нямало време“ – ми каза, а сме се правили на деца. След утре години ще вехнат в забрава, телата ще стенат в печал. „Нямало време“ – все още ме следва гласът му след оня съдбовен, последен завой, а Бога ми тъй се надявах да чуя: „Любима, след утре аз пак ще съм твой“. Share …
Тази нощ един сън – лятно луненми разказа, ей тъй – на шегаколко много във мене е влюбен в златен рог ми поднесе света.Цяла вечер в косата ми рошава той заплита вълшебства на дни занапред със Любов омагьосани,водопади от нежни мечти.Сутринта много светла и бяла се събудих до теб и в мига, в който аз те погледнах и цяла от …
Полепнала по двете ти ръце,едва успявам дъх да си поема.Хиляда волта ток плътта тресев небето ме изстрелва, но не ме убива. Очите ти – светкавица и гръмзабиват се – цял свят изпепеляват.Кошмарите ми – страховете, като в сънсъбличат и във синьото си свободата ми даряват. По кожата, по – двете ми нозеразливаш се – опиваш …
Една притихнала малка стая,един до болка омразен екран,клавиатура по която ридая,с надеждата, че си някъде – там. С копнежа – и в твоята стаятишината да е взела превес,с дъх смутен в самота – и отчаян,да очакваш единствено мен. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Полепнала по двете ти ръце,едва успявам дъх да си поема.Хиляда волта ток плътта тресев небето ме изстрелва, но не ме убива.Очите ти – светкавица и гръм,забиват се – цял свят изпепеляват.Кошмарите ми, страховете – като в сънсъбличат и във синьото си свободата ми даряват.По кожата рисуваш с дъх небе,разливаш се – опиваш всяка клетка.Пиянството към …
На небето звездите тази вечер за мен –подредени в огърлица златна,ми разпяват един – много нежен рефрен,а Луната e нежна и лятна.Из косите ми светли вятър шепне смутени ме гали без дъх – без причина,и щурчетата пеят с глас приглушен“ Тази вечер си наша любима! „Песента им звънлива с вкус на мед и лимон ме опива …
Във събота – след липовия чай, заплитам си косата с пеперуди,вълшебен прах в очите – морски чайки,запалвам с дъх фенерчетата на светулките.Във събота започвам да мечтая,записвам в облаците всяка моя мисъл,небето става розово и слънцето с лъчите си ги гали и орисва.Във събота частичка съм от лятото,преставам да съм строга и ревнива,във събота съм малкото момиченце,което със …
Морето синеоко пише стихове,и в рими някаква мелодийка си тананика,светът във малка сфера се търкулва,денят въздиша – пролетта умира.В последни ноти вятър галопираи бавничко утихва необязден.Пресъхват дъждовете във капчука,по вените му плисва Юни яростно.А в здрач морето пише летни стихове,които ще остави до леглото ти,навярно е – защото те обичами му е тъжно, че не …
Крача смело напред – а краката ми боси,облак бял и тъй лек – из небето ме носи.В свойте длани държа светлината огрялаи понасям навред аз душа полетяла.Из улука звъни – дъжд на люляк и ружи,цяла нощ се е крил във мъгли теменужени.Като малко хлапе гъделичка чемшира,даже вадите две гръмогласно разсмива.Ти ме гледаш смутен – със …
Обичах го. По – много. Без причина…През зимата, когато беше кубче лед.Когато любовта в палто подмина го, аз го обичах – миг така проклет!Обичах го насред безпътици и истини,когато от горчилки се пропи,когато тишината сви във вестници,и с тях огнището подклажда до зори.Обичах го, когато жлъчно псувашеживота си, съдбата си – света,когато самотата изнасилваше,и я …
Обичала съм теи още след тебе тичамвсяка нощ.Обичаш ме –при мен се връщаш толкова виновен.Нелюбен и различен,изгубен –мъничко и лош,душата ми разнежвашс поглед влюбен.Така ти липсвам –зная че боли,когато не пулсирам в твоите вении виното трапчиво не сладни,защото пиеш него – Пий от мене!Прегръщаш ме –ръцете ти ме помнят от съня.Прегръщам те –в обятията си ме …
Преди много години, ей тъй – на шега,попаднах във стадо – овца до овца,през тучни поляни със тях не на шега,пасяхме в ливади – отбор от слънца. Във стадото наше /голяма шега/,промъкна се теле със умна глава,и ние овчици от сой – потекло,забляхме на шилето: „Добре си дошло!“ И вече години живеем така,овцата до теле …
В този свят – нелогичен по женскии по мъжки суров и студен,задушен от тегоби човешкиаз те викам – ти викаш ли мен…Колко още години по – толковапосред зими – и жарки летанасред всичкото още по – толкова,ще те викам без име в света.Накъде да завия след утре…Ако знаех къде си сега,бих се втурнала в ранното …
Не идвай при мене красиво момче,след нощи безсъни и чужди ръце.Ще те просна в калтаи окото ми няма да мигне.Запомних те – „сиво“ е твоето имеи мрачно и болно – измама и прах,едва те дочаках – едва не умрях.Защо ме разкъсваш красиво момче,ти в нощите хладни дори не дойде.Дали те обичах… За тебе ли пях…О …
Отеква всеки миг със твоя глас,и всяка песен тебе те възпява,в очите, във небето, пролетта, навсякъде – единствен теб познавам. Тръгни към мен и затвори очи,не се плаши – ще ме откриеш зная,ще ти подсказват падащи звезди,Луната ще ти свети във безкрая. И аз ще се родя за теб в нощта, денят по тебе в стихове ще …
Над плахия ти мъжки нежен дъх,копнежът ми със страх притихва бавно.Обичам те! Очите ми са път,по който да се впуснеш ми е важно,за да намерят моите нозе –очакваното ново мое утре,и нищо да не може да ме спре,щом моята Земя – Ти ставаш всъщност.Изплашена съм – твоето сърцедали ще избере да следва пулса,на моето копнеещо …
Знаеш ли… Аз ще спра да те търся, защото някак тъжно е вече. Прости. А така се надявах в живота си теб да срещна – оня мъж със ужасно красивите сини очи. Точно така. Спирам днес, за последно. Като гара без влак, като старо такси. Всяка карта разкъсвам на две и е редно. Аз …
Накара ме да се почувствам съвършена,облякоха най – красивата си рокля,поех най – свежият си дъх,в мечтите си повярвах – мойта лодка развя платна и тръгна тъй уверена на път.Към тебе се запъти и морето,за нея вятър най – горещ повя,когато с лодката си влязох във сърцето ти,човешки те целунах. Ти замря…Изплаши се от образа …
Седни до мен. Красив си.В този поглед – обичам да мечтая. Ти нали не бързаш тази вечер. По цигара – да пушим, а пък после – ще вървим.Препуска времето. Предател жалък,в лицето му познавам този миг.Заклещен от стрелките в циферблата,отнема те от мен – със жест на мим.Замислен си. И нещо те тревожи.Очакване във въздуха тежи.Завий ме …
Имам си дни за тайни,просто са те и аз –мълчим в тишината безпаметнои всичкото всичко е в нас. – След птиците има ли ято,искрите къде тихо спят,остава ли огън след любеневъв светлото влиза ли мрак?В морето бушува ли огън,звездите потъват ли в прахмечтите превръщат ли споменаотново в мечти, после пак?Ръцете му имат ли думи,които насън …
Очите ти… разбираш ли – или,те – имат силата да ме удавят.Спаси ме с тях в морето – от лъжи,не спирай да ме гледаш, че забравят. Не спирай да ме искаш – със сърце,дори ръцете ти връз друга да римуват поезия – родила се в небе,в което мойте устни си целувал. Не спирай да ме искаш …
Цяла орда от звуци с дъжда поздравява заспалия град.Аз ги слушам и още не спя.Пее стряхата – пее нощта.Не – не плачат. И нищо, че дъждвърху тях се изсипва безструнно.Аз го чувам – мажорен етюднад света затанцува безлунно.Утре – сутрин един полутонще събуди градчето заспало.Ти ще чуеш ли този акорд,свит на топло до моето рамо.Спи сега, …
Очите ти – дращещи нокти върху ламаринените ми нервни окончания. В такива мигове мечтая нощем да се кача на лодката хартиена, която сгънах над онази кална локва, превила с мишци всички тъжни разстояния. И да избягам… без погледът ти, без ръцете ти, без болката промъкваща се в мене. Сълзата ми слепец с бастуна си отчаяна, …
Заспал до мен във топлото легло,дъхът му – ми рисуваше Земята.Земя – покълнала с Любов в нощта, Земя – готова да роди децата ми.– Ти хладна нощ, довела го при мен,къде ти беше ми кажи ума?По дяволите! Искаш ли със теб, да го събудим чак на сутринта?На прага й – в очите му денят,ще му направи истинска …
Любовта ти пред мен със провиснал хастар,вплела крак върху крак и сълзи на ревера.Кашля сухо и дръпва от цигарата с яд,зад тилът се почесва и сърдито ме гледа.Плюмчи пръст и разгръща на раздялата края,доказателства търси – хвърля гневно око,на кантара ги тегли – смята, вади – събира,а сценарият тъжен е потънал във смог.Пали втора цигара …
Във дланите ми Господи ли си, или в косата ми си се присвил на завет? В очите ми дълбоки ли седиш, с’ сълзите ли течеш така отчаяно? Във този миг със мен ли си, кажи? Отвътре чуваш ли ме как те викам? А мислите усещаш ли, или все още не познавам твоя ритъм? Проклет е …
Щастливата жена е малко чудо/ големите не са и присърце /на малките отдала е до дъно –душата си – и цялото сърце.Завива ги прилежно всяка вечер,във топлото легло ги гали с дъх,приучва ги да ходят – надалечеи да попиват всеки Божи звук.Косите им приглажда – на закуска,усмихне ли се – грейват небесата.Щастливата жена е като …
Когато споря – хапя и доказвамнедоказуеми по принцип зли вини,когато те ядосвам – лая бяснои мигове превръщам във войни.Когато провокирам – късно вечер,а сутрин си отивам сам – самаи всичко ти изглежда тъй обречено след зейналата в нищото врата.И всеки път, когато ми е криво – те връзвам с думи, с болки – със лъжи…не ме проклинай… …
Лесно е да танцуваш с мен!По – сто пъти го казвам, ако трябва и по – хиляда!Фабричен дефект ми е – да ти прилягам.Упражняваш се по мазохизъм?“ Обличаш “ се в самота?Аз съм твоята риза! Просто е – само ела!Реката в мен е твоя – на съзнателно ниво.Абсолютна загуба на време еда не сме заедно. …
Добре дошъл, не се събувай – влизай. До масата седни и се стопли. Не мога да повярвам, колко мина? Години, десет, двадесет, или… Ти как така, случайно ли минаваш? И кой ти каза улица, адрес? Какво да ти налея – притесняваш ме… Аз май треперя, втресе ме нощес. Не, няма нищо – бързо ще …
Неведоми са пътищата Божии,от ляво и от дясно все мъглисигнални фойерверки – безизходици,разбити, замаскирани – с бодли.И всеки път – огнище на раздори,в утробата – заченат със печал,кръстовища препълнени със хорица,надвикващи се кой какво е дал.По този път не лек и аз вървя,превила гръб – охлузила колене,минавам през световен ураган,родена в най – неподходящо време.Нелеки …
По миглите ми тихо – сънища танцуват, с надежда виолетова копнежите ликуват. Прозорецът ревниво лъчите не пропуска, във нови приключения ме кани, да се впусна. Мигът преди разсънване, за мене песен пее, несбъднат сън в ададжио – в косите ми се рее. Витае във желания чаршафът и ме гали, каляска от вълшебства е впрегнал и …
Намерил я е значи, тъй дочух, и бил щастлив, усмихнат, и я гледал в очите много влюбен. Даже чух, че мислил за деца и дом със нея. Дори със майка си разбрах я запознал. Вечеряли навън – били приятелки, харесала я много. За снаха и сватба се говорело през лятото. Живеели на същия адрес, …
Целувай ме, защото утресъс влака – сутринта,напълнила съдбата в куфариси тръгва – Любовта.Тя няма да заспи нощеска,багажът ще реди,сълзите ще отпива нежно от твоите очи.Ех – знае, че самотен тебеоставя те сега.Но по – добре самотен утре,наместо сам – със Любовта.Приседнала на прашна гара на шумен – сив перон,по разписание ще тръгне със куфарите мълчешком.А ти – когато …
Отново ми се стори,че те виждам,опрян на витрината –на едно кафене.Стигат ми толкова зрелища –намаслени релси и безизразно небе.В неподреденото ми жилище –споменът за Теб – съсипан от недовериес торби под очите –пие чаша горчиво кафе.Фактът, че не ме убива – този кошмарен филм,прави ли ме по – жива,преди да ме е спасил…Вероятно перефразирам…“ Любова ме …
За кой ли път опитах да обичам друг, да те забравя. Бог ми е свидетел. Целувах с жар. Дори веднъж помислих, че е Той… не ми олекнаха дори нозете. За кой ли път опитах да се любя с плам, с душа, да се отдам докрай. Но Бог ми е свидетел, как сутрините идваха с …
Извезала съм ти знамеот утрешните си надежди,когато стигнем спирката и се наложи да слезешпреди да продължиш нататъкда го развееш силно,за да останеш завинагив миналото ми – меркантилно.Сега сме още тримата –Аз, Ти и Бъдещото –спомените от отвъднотои няколко щипки лилаво.Липсите да си вземеш,ще ти направя кафе –като закусиш – със негода ги преглътнеш – по две.Може …
Бях усмихнато дете, срамежливо, страхливо, но пълно с мечти и вяра в бъдещето, в по-доброто бъдеще. Израстнах сред съученици, които ме приемаха точно такава, каквато бях и до днес сме приятели. Благодаря им! Намерих няколко усмихнати снимки от времето, когато учех в основното училище на нашия малък, но задружен квартал, който в момента е населен …
Винаги съм мечтала да го направя. беше бездумно и незабравимо! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Жената със усмивка вместо име,е нещо средно между златен век и пасха.Разумност във душата и се крие,ала в дванадесет в очите и изгрява луда краска.Подразниш ли я със върха на чувствата си,ще иска да е твоя – да и мине,ще те натъпче – като стар памук в обувките сида не убива – и безмълвна от …
Пулсарът ни застигна много бързои всичките небета опустяха.Остана ми една прашинка нежности спомени, които ме изхвърлиха. Земята прималя – пред катаклизъм,една Любов се скърши и умря,сега изпитвам нужда да се сринаи с вик да се родя от пепелта. Защото искам просто да обичам,ужасна нужда да се преродя,в сърцето на един случаен рицарзавинаги – до края …