MARGALO
Гуркия идийот са улюбил у мене. Пък ас куга била съм вярна, ич ни знам. То даже нощем дукът спъ съм ду кулене у локви, върлям къч и мажа с кал. На сляпата ниделя съм рудена. Ужасна – нивъспитана жина. Тя даже майка ми виднъш на мене ми речи: „Ша съ утрикъ! Брех! Ти …
Под моя камуфлаж от памтивек, гладува обич костна, тиха, сляпа, за да насити оня благ човек, по-гладен и от мен и сиромаха. Гладувал дълго, тихо – станал труп, превърнал се от обич в извинение, нарамил в култ и Бог, и брат, и дълг, прегърнал за разпятие съмнения. Смъртта ме прокълна във онзи ден. „Кого …
Не ща да знам къде със любовта зачевали деца, и сте мечтали. От кой бакалин вземал си солта, пердетата във хола. Как те гали. Какво „до вечност“ си и́ обещал. Червени, руси, черни ли, косите и́ са. Във скута и́ намирал ли си храм, мирясвал ли си в устните и́ скитайки. Опитвал ли си …
Преди да ме повика бе ме имал, не знам къде и как ме е видял, но даже подозирах, че и́ името ми, преди да ме дочака е познал. Измислил всичко – бъдещето, спомените. Пришил крила на бесния ми нрав. Отворил с ключ вратите на сезоните, да мога да беснея първа в тях. Заоблил всички …
Нечовешко е Боже, да съм човешки обикновена! При положение, че си създал света! При положение, че съществувам под носа ти! При положение – Любовта! При положение – равен със равен, / макар да не ми е дадено по живот /, задавам ти два въпроса ребром: Какво означава, че сме ЕДНО? При положение, че съм …
На мен ми беше рано да се влюбя, до степен на наивност правех грешки. Колосвах си небето с пеперуди, подготвях всичко – срещата ни, свещите. За него беше късно да се влюбва, играел хищних, дебнещ своя дивеч. С такива като мене се надувал, такива като мене правел смешни. На мен ми беше рано да …
На мен ми беше рано да се влюбя, везната ми отчиташе погрешно. Все още вярвах в принцове и приказки, до степен да не вярвам в нищо грешно. За него беше късно да се влюбва, пласира ме престъпно, като кражба. Погледна ме с безизразно неслучване, увисна с нещо смугло, че съм важна. Оказа се маскиран, …
