MARGALO
КАК СЕ ПИШЕ КНИГА – ФАЙЛ ЗА ТЕГЛЕНЕ
Една прекрасно написана книга за креативно и творческо писане, пълна със съвети на големите имена в световната литературата.
Файлът на книгата е най-отгоре в полето на публикацията.
С пожелание за творчески успехи на литературното поприще!
Източник на файла: „Литературата днес“
Не вярвам в тази обич! Тя боли!
Разби сърцето. Мразя я! Разбираш ли?
По пътя си към теб видях войни,
превърнах се във кораб със пробойни.
Обичането ми / прости / го беше страх –
отчаяно му трябваше доверие.
И този навик все да съм до теб
тежи във нощите ми – като изкупление.
Но аз съм свикнала да те забравям,
а всъщност страшно искам да те има,
защото вярата ми сто пъти предаде –
надеждите ми. После си замина.
Сега сме само аз и то – сърцето ми.
Не чакам нищо – тихичко се губя,
посрещам като есен ветровете си
и им прощавам…
може би съм луда.
Ти не тъжи…
Любов щом казваш има във сърцето ти,
защо тъжиш и рониш тихо сълзѝ?!
О, спри се, спри и погледни –
навън отдавна слънцето осъмна.
И то е като нас – насред нощта,
навярно нейде горко мъка рони,
невиждащо от тъмнината – с глас,
от който наболяват всички спомени.
Аз вярвам, че Луната го теши,
макар, че среща все не им е писана,
Луната то не вижда със очи,
но топлата му гръд е тя орисала.
И аз така. О, стига, не тъжи,
нали любов ми носиш в шепа с рози…
Подай ги, целуни ме, замълчи,
какво като е време да си ходим.
Когато ме изгубиш ще усетиш,
за първи път в живота нелюбезен
към своите изстрадали поети,
как теб поет в тъмата те е плакал.
Как всеки ред, със който е белязал
до рани листите, и в рими те е любил,
за тебе е запалил всъщност мрака,
и с плач ти е разказал всяка истина.
Когато ме изгубиш ще усетиш,
че ти си бил едничката причина,
достойна да даде живот навеки
на мен – поета,
след когото ще те има.
Не ме съди, когато търся брод
и в твоите пътеки не намирам –
ни смисъл, ни причина за живот.
Не ме съди… Разбираш ли? Умирам.
Куцукам, а наглед съм здрав човек,
две патерици нося за разплата.
Дори да ми предложиш днес света,
покой и вяра няма за душата ми.
Тълпата разгневена срещу мен,
отдавна е причина да съм тъжна.
Премаза ме с жестокост ден след ден,
кажи ми как да вярвам в твойта тъжба?
Кажи ми как да вярвам, че за мен
готов си да преминеш и през ада,
а чуй се – съдиш… Моля те, недей.
До гуша ми дойде от тази свада.
Пак на тази гара,
пак студен перон,
пак кафе с цигара –
стария балтон.
Старите ми чувства,
жалките ми дни,
Да му се не види –
вятър и мъгли!
Пусто не увира
женската ми плът,
Смях, купон и бира,
после ставаш шут.
Ама съм ината,
пуша и рева.
Чупя си главата,
зорлем на мига.
Да му се не види!
Ш***** съдба,
Мразя тази гара
точно за това!
Маргало
