MARGALO
Морето синеоко пише стихове,и в рими някаква мелодийка си тананика,светът във малка сфера се търкулва,денят въздиша – пролетта умира.В последни ноти вятър галопираи бавничко утихва необязден.Пресъхват дъждовете във капчука,по вените му плисва Юни яростно.А в здрач морето пише летни стихове,които ще остави до леглото ти,навярно е – защото те обичами му е тъжно, че не …
Крача смело напред – а краката ми боси,облак бял и тъй лек – из небето ме носи.В свойте длани държа светлината огрялаи понасям навред аз душа полетяла.Из улука звъни – дъжд на люляк и ружи,цяла нощ се е крил във мъгли теменужени.Като малко хлапе гъделичка чемшира,даже вадите две гръмогласно разсмива.Ти ме гледаш смутен – със …
Обичах го. По – много. Без причина…През зимата, когато беше кубче лед.Когато любовта в палто подмина го, аз го обичах – миг така проклет!Обичах го насред безпътици и истини,когато от горчилки се пропи,когато тишината сви във вестници,и с тях огнището подклажда до зори.Обичах го, когато жлъчно псувашеживота си, съдбата си – света,когато самотата изнасилваше,и я …
Обичала съм теи още след тебе тичамвсяка нощ.Обичаш ме –при мен се връщаш толкова виновен.Нелюбен и различен,изгубен –мъничко и лош,душата ми разнежвашс поглед влюбен.Така ти липсвам –зная че боли,когато не пулсирам в твоите вении виното трапчиво не сладни,защото пиеш него – Пий от мене!Прегръщаш ме –ръцете ти ме помнят от съня.Прегръщам те –в обятията си ме …
Преди много години, ей тъй – на шега,попаднах във стадо – овца до овца,през тучни поляни със тях не на шега,пасяхме в ливади – отбор от слънца. Във стадото наше /голяма шега/,промъкна се теле със умна глава,и ние овчици от сой – потекло,забляхме на шилето: „Добре си дошло!“ И вече години живеем така,овцата до теле …
В този свят – нелогичен по женскии по мъжки суров и студен,задушен от тегоби човешкиаз те викам – ти викаш ли мен…Колко още години по – толковапосред зими – и жарки летанасред всичкото още по – толкова,ще те викам без име в света.Накъде да завия след утре…Ако знаех къде си сега,бих се втурнала в ранното …
Не идвай при мене красиво момче,след нощи безсъни и чужди ръце.Ще те просна в калтаи окото ми няма да мигне.Запомних те – „сиво“ е твоето имеи мрачно и болно – измама и прах,едва те дочаках – едва не умрях.Защо ме разкъсваш красиво момче,ти в нощите хладни дори не дойде.Дали те обичах… За тебе ли пях…О …
