MARGALO
За кой ли път опитах да обичам друг, да те забравя. Бог ми е свидетел. Целувах с жар. Дори веднъж помислих, че е Той… не ми олекнаха дори нозете. За кой ли път опитах да се любя с плам, с душа, да се отдам докрай. Но Бог ми е свидетел, как сутрините идваха с …
Извезала съм ти знамеот утрешните си надежди,когато стигнем спирката и се наложи да слезешпреди да продължиш нататъкда го развееш силно,за да останеш завинагив миналото ми – меркантилно.Сега сме още тримата –Аз, Ти и Бъдещото –спомените от отвъднотои няколко щипки лилаво.Липсите да си вземеш,ще ти направя кафе –като закусиш – със негода ги преглътнеш – по две.Може …
Бях усмихнато дете, срамежливо, страхливо, но пълно с мечти и вяра в бъдещето, в по-доброто бъдеще. Израстнах сред съученици, които ме приемаха точно такава, каквато бях и до днес сме приятели. Благодаря им! Намерих няколко усмихнати снимки от времето, когато учех в основното училище на нашия малък, но задружен квартал, който в момента е населен …
Винаги съм мечтала да го направя. беше бездумно и незабравимо! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Жената със усмивка вместо име,е нещо средно между златен век и пасха.Разумност във душата и се крие,ала в дванадесет в очите и изгрява луда краска.Подразниш ли я със върха на чувствата си,ще иска да е твоя – да и мине,ще те натъпче – като стар памук в обувките сида не убива – и безмълвна от …
Пулсарът ни застигна много бързои всичките небета опустяха.Остана ми една прашинка нежности спомени, които ме изхвърлиха. Земята прималя – пред катаклизъм,една Любов се скърши и умря,сега изпитвам нужда да се сринаи с вик да се родя от пепелта. Защото искам просто да обичам,ужасна нужда да се преродя,в сърцето на един случаен рицарзавинаги – до края …
