MARGALO
Лесно е да танцуваш с мен!По – сто пъти го казвам, ако трябва и по – хиляда!Фабричен дефект ми е – да ти прилягам.Упражняваш се по мазохизъм?“ Обличаш “ се в самота?Аз съм твоята риза! Просто е – само ела!Реката в мен е твоя – на съзнателно ниво.Абсолютна загуба на време еда не сме заедно. …
Добре дошъл, не се събувай – влизай. До масата седни и се стопли. Не мога да повярвам, колко мина? Години, десет, двадесет, или… Ти как така, случайно ли минаваш? И кой ти каза улица, адрес? Какво да ти налея – притесняваш ме… Аз май треперя, втресе ме нощес. Не, няма нищо – бързо ще …
Неведоми са пътищата Божии,от ляво и от дясно все мъглисигнални фойерверки – безизходици,разбити, замаскирани – с бодли.И всеки път – огнище на раздори,в утробата – заченат със печал,кръстовища препълнени със хорица,надвикващи се кой какво е дал.По този път не лек и аз вървя,превила гръб – охлузила колене,минавам през световен ураган,родена в най – неподходящо време.Нелеки …
По миглите ми тихо – сънища танцуват, с надежда виолетова копнежите ликуват. Прозорецът ревниво лъчите не пропуска, във нови приключения ме кани, да се впусна. Мигът преди разсънване, за мене песен пее, несбъднат сън в ададжио – в косите ми се рее. Витае във желания чаршафът и ме гали, каляска от вълшебства е впрегнал и …
Намерил я е значи, тъй дочух, и бил щастлив, усмихнат, и я гледал в очите много влюбен. Даже чух, че мислил за деца и дом със нея. Дори със майка си разбрах я запознал. Вечеряли навън – били приятелки, харесала я много. За снаха и сватба се говорело през лятото. Живеели на същия адрес, …
Целувай ме, защото утресъс влака – сутринта,напълнила съдбата в куфариси тръгва – Любовта.Тя няма да заспи нощеска,багажът ще реди,сълзите ще отпива нежно от твоите очи.Ех – знае, че самотен тебеоставя те сега.Но по – добре самотен утре,наместо сам – със Любовта.Приседнала на прашна гара на шумен – сив перон,по разписание ще тръгне със куфарите мълчешком.А ти – когато …
Отново ми се стори,че те виждам,опрян на витрината –на едно кафене.Стигат ми толкова зрелища –намаслени релси и безизразно небе.В неподреденото ми жилище –споменът за Теб – съсипан от недовериес торби под очите –пие чаша горчиво кафе.Фактът, че не ме убива – този кошмарен филм,прави ли ме по – жива,преди да ме е спасил…Вероятно перефразирам…“ Любова ме …
