MARGALO
Цяла орда от звуци с дъжда поздравява заспалия град.Аз ги слушам и още не спя.Пее стряхата – пее нощта.Не – не плачат. И нищо, че дъждвърху тях се изсипва безструнно.Аз го чувам – мажорен етюднад света затанцува безлунно.Утре – сутрин един полутонще събуди градчето заспало.Ти ще чуеш ли този акорд,свит на топло до моето рамо.Спи сега, …
Очите ти – дращещи нокти върху ламаринените ми нервни окончания. В такива мигове мечтая нощем да се кача на лодката хартиена, която сгънах над онази кална локва, превила с мишци всички тъжни разстояния. И да избягам… без погледът ти, без ръцете ти, без болката промъкваща се в мене. Сълзата ми слепец с бастуна си отчаяна, …
Заспал до мен във топлото легло,дъхът му – ми рисуваше Земята.Земя – покълнала с Любов в нощта, Земя – готова да роди децата ми.– Ти хладна нощ, довела го при мен,къде ти беше ми кажи ума?По дяволите! Искаш ли със теб, да го събудим чак на сутринта?На прага й – в очите му денят,ще му направи истинска …
Любовта ти пред мен със провиснал хастар,вплела крак върху крак и сълзи на ревера.Кашля сухо и дръпва от цигарата с яд,зад тилът се почесва и сърдито ме гледа.Плюмчи пръст и разгръща на раздялата края,доказателства търси – хвърля гневно око,на кантара ги тегли – смята, вади – събира,а сценарият тъжен е потънал във смог.Пали втора цигара …
Във дланите ми Господи ли си, или в косата ми си се присвил на завет? В очите ми дълбоки ли седиш, с’ сълзите ли течеш така отчаяно? Във този миг със мен ли си, кажи? Отвътре чуваш ли ме как те викам? А мислите усещаш ли, или все още не познавам твоя ритъм? Проклет е …
Щастливата жена е малко чудо/ големите не са и присърце /на малките отдала е до дъно –душата си – и цялото сърце.Завива ги прилежно всяка вечер,във топлото легло ги гали с дъх,приучва ги да ходят – надалечеи да попиват всеки Божи звук.Косите им приглажда – на закуска,усмихне ли се – грейват небесата.Щастливата жена е като …
Когато споря – хапя и доказвамнедоказуеми по принцип зли вини,когато те ядосвам – лая бяснои мигове превръщам във войни.Когато провокирам – късно вечер,а сутрин си отивам сам – самаи всичко ти изглежда тъй обречено след зейналата в нищото врата.И всеки път, когато ми е криво – те връзвам с думи, с болки – със лъжи…не ме проклинай… …
