MARGALO
Когато си отива любовта, е по-добре хирург да ми извади сърцето, дробовете ми – плътта и кучетата с мене да нахрани. Когато си отива любовта, не искам нищо повече да зная. Дали е сутрин – вечерна тъма, реки текат ли, или просто си блуждаят. Когато си отива любовта, бичувам си душата – хапя, лая. …
Той не се привързва за ден, аз не храня напразни надежди, свободата облича пред мен и е хубав във тези одежди. Той не сплита със римите стихове и мелодии с тях не нарича. Гледа нежно, но много студен, всеки ден любовта ми отрича. И живота без мен начертал, в ранна сутрин по мъжки обяздва. …
Не съм идеална и никога няма да бъда. Понякога пуша, като комин. Има сутрини, в които съм лоша и вечери, в които се тръшкам на моя любим. Има мигове, когато съм нетърпима – заливам с помия, спретвам скандал, вместо да съм перфектна домакиня – лежа до обед и не ми пука кой ял – …
Не бях компас за никого в живота, ни оправдание за дом и път. На ни един не станах и голготата, за ни една душа не бях светът. И ризите ми две все тъй са сгънати, на ничий гръб не върнаха покоя. Не спря отруден никой пред вратата ми и пясъчните кули са си мои. …
Не укроти плътта ми, а напротив! Върху ми още тръпне всяка клетка. Отдръпна се, като дервиш от мен, с изящество в безплътностна походка. И гневните ми женски окончания самотни белезите шиеха. Протест срещу ми вдигна и душата, без изгледи за някакво примирие. Усещане за хладнина от вятър по запустелите ми улици, забули в черни …
Мъжът и се връщаше късно след дългия ден уморен. А тя беше дама със лустро, облечена в „Коко Шанел“. Несретникът с пот на челото трошеше живота проклет. Жена му – река сред ждрелото, осмисляше сивия ден. Комшиите с’злост го нападаха, когато се връщаше вечер: – Как може, кому е притрябвала такава жена бе, човече! …
Прощавам си – сега и точно днес. На мен – в света, във който наранявах и който нарани ме – в моя чест. До дъно всичко пия и прощавам! Прощавам си тържествено – на мен, защото ако днес простя на тебе, а себе си наказвам с грехове, нима не е връз всички мойто бреме?! …
