MARGALO
Искам да ти кажа малка тайна, не че тайните са болки за умиране. Тайните са тайни и е жалко, щом се стига до разкриване. Знаеш, че обичам те, нали? Знаеш, че за мене си живота, но това решение уви, си е мое, мое и на Господ. Аз умея бързо да забравям. Прошката ми е …
От днес със мен в нощи ще посрещаш – тъгата, радостта, копнежи, вяра. Проклинам те, навън да не поглеждаш, аз зная, че на прага спи раздялата. А тя е сладка. В сочната й гръд полюшват се узрели плодовете, но ти до мен ще спиш, във моя скут, а аз ще меря шпаги с бесовете …
Едно момче заслушано в щурците, мечтаело за пътя към дома. Рисувало в небето сред звездите, най-истинската, чакана жена. Целувал устните и́ някъде на сън, ръцете и държало много нежно. Едно момче наричало света със името и́ звънко и безбрежно. А денем пращал всички ветрове и молел дните дълги във простора, да я догонят – …
Наказвам този стих. На колене! От утре даже с глас да ми се моли – безгласно го изтривам! Твърдо „НЕ!“ Не давам на тъгата да говори! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Явно така ми дойде онзи ден и му теглих балтията. Казвам Ви, ще се мре! Няма любови да шия! Ще и́ прережа гръкляна още преди да е гъкнала. Още преди да проходи, ще я изпратя по мръкнало. Пусти човешки копнежи – кучета ненаяли се, все за любов се ежат, а от любов полудяли са. …
И небето си има причини да потрепва понякога в страх. Колко много еони, години, то се взирало в земния прах. А гърдите му дишали взора и издишвало често мъгли, но небето мечтаело хората и безкрайните морски вълни. И морето си има причини да потрепва понякога в страх. Сред вълни тюркоазено сини, то се питало: …
Да си ми верен и да ме помниш! Нощем по други не тичай. Няма ли бряг – да се молиш, чужди очи не обичай. Дойда ли тъжна – не питай. Радост ли е – прощавай, болката с мен не наричай, лошо ли е – забравяй. Път ли е – няма без мене. Тръгнеш ли …
