MARGALO
Господи, аз напуснах „бордея“ и се връщам при Теб, приеми ме смирено разкаяна. Ето – в двора съм, на колене, и не зная какво да Ти кажа. Идвах няколко пъти до Твойте врати, криволичих по пътища мрачни, сред пиянство замръквах – сричах хули, сплетни и ранявах, ранявах стократно. Гордостта ми ме теглеше във заблуда назад …
Най-скъсаната сутрин се изля, навръх осиротялата ми нива. Една надежда в джоба ми жужа, а после се присви и си замина. Не и́ погалих нежната душа, с очакване да оплоди земята. Усетих я с посърнали крила, оставих я да литне над нещата. Светът разцепи погледа ми глух и гневно го натъпка във чували. Кръвта …
Ужасно ми тежиш, като вина. Товар да беше – щях да те захвърля. Да искаш нещо мое – да го дам. Назаем да си дал – да ти го върна. Съдба да си – отбивам във страни. Небе да беше – в дън земя отивам. Очите да ми искаш – На! Вземи! Душата ми ли …
Жената в мен отдавна се предаде. Обу крачоли, хвърли рокли – грим. Осъмва сутрин нервна на педали. Разхожда кучета – вместо любим. Пресмята дълго в нощи пред заплата. В опашки се реди, за къшей хляб. Децата и́ се сърдят за отплата. – Ти, майка ли си ни, или си враг?! Кога пораснаха насред живота …
С прискърбие съобщавам: Да! Боли! Светът и аз – две чужди измерения. Любовите – полета след войни. Очите – празнота и обвинения. Погрешните места са „Дом“ и „Брод“. Надеждата – до голо осквернена. Страхът е господар сред цял народ. С прискърбие съобщавам: Наранена! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Наздраве, Сълза! Аз тази вина отдавна, прости, бях забравила. Добре си дошла! Но аз съм сама – ще мога ли с теб да се справя… Обиждаш се… Спри! Да пием! Вини – пируват на нашата маса. Сестрице, кажи какво ти тежи, че толкова горко те плача? Мълчиш и виниш. Виниш и мълчиш. Кънтят из …
Животът ме научи да греша, защото всяка грешка е от Бога. Ако децата имаха крила, те щяха ли след време да проходят. Те щяха ли да знаят, че в света освен, че грее слънце – идва есен, и че дълбоко – вътре сред пръстта, се ражда житото – след морна песен. Живея и се …
