MARGALO
Кантарчето и́ с форма на човече, лежи на тротоарa и мълчи. Жената със забрадка и елече, до него седна още от зори. Лицето и́ посърнало – дълбоко. На дъното в очите и́ вали. Приканва всеки минал отдалече теглото си да види и тъжи. По бръчките и́ тежки Тя – Съдбата, оставила е белег до …
Отказвам да приема есента! Аз тази песен няма да я пея! Какво като отлитат в куп ята! Отказвам да е есен! Ще посмее ли?! О, не на мене женски номера! Да сме наясно! Зная си цената! Да вие и фучи – не ме е страх! Какво като е време! Ще почака! Изобщо с нея …
Оголях. Като есен съблякох душата си. Не разбрах как пораснаха вкупом децата ми. Обеднях. И последните ризи раздадох. В нищета се бичува най-гладната радост. Разболях всички мисли за светли надежди. И в калта проснах висшите Божи одежди. Превъртях през косите си молещо времето. И сама му надянах на кошмара си бремето. Не тъжа. Аз …
Аз живея отдавна в града. Имам работа, син, задължения. Плащам ток, телефони, вода, вземам хиляди „мъдри“ решения. Нямам време за детски игри. Побелях, поизнервих се даже. Пия хапчета, боря вини, всеки ден ми е „смислов“ и „важен“. Ям на крак, крия бръчки зад грим. Всяка вечер по скайп чувам мама: – Ти си дъще, …
Уморих се от истини, от натрапени мисли, от учтивост, усмивки и думи нечисти. Уморих се от книги, цитати, мъдри приятели, от животи и примери, идеи, мечтатели. Някак в повече вече ми идват нещата, искам просто да спра и да прегърна душата си. Измежду бягане, работа, спорове, лекции, животът промъква се тихо в нозете ми. …
Не съм се налюбила още – пие ми се живот. Целува ми се в късни нощи – лежи ми се в прясно сено. Мечтае ми се до мъжко рамо – гледат ми се очи, гали ми се сутрин рано – наричат ми се звезди. Сънува ми се в обятия – потъва ми се в …
Благодаря ти Господи, че Ти за миг дори в света не ме остави. Вървя със мен през всички дни, закриля ме и ревностно ме брани. Научи ме, че грешките за Теб са просто броеница от Уроци, че Ти и аз сме Господи, Едно, дори да съм изгубила посоката. Показа ми, че в моите две …
