MARGALO
Бреговете отмиха всеки спомен за теб, над вълните приседна мъглата. Есента се пробуди – вятър духна студен, разсъблече до голо земята. Самотата прокрадна се из зад всички ъгли, пропълзя между улици, сгради. Изненада ме в гръб и попита: – И ти? – после тъжно цигара запали. Седнах точно пред нея – и очи във …
Цигара? О, не пушиш… Забравих. Извинявай – грешка. Не, не е защото ми е тъжно и тежко. Ха, не си и помисляй, че страдам – не бива. Просто тръгвай – аз съм добре, аз съм щастлива… Не вярваш… И какво от това! Кой си ти, че ще питаш?! Хайде, махай се вече – отивай …
Добър вечер, Любов! Ти съвсем закъсня, аз направих обаче салата. Да ти сипя ракия, има мъничко боб, да си легнеш във хола оттатък? От умората виждам си провесила нос и гърбът нещо май те тревожи. Че събуй се де – влез, има малко винó, да се чукнем – пък после ще ходиш. Ти съвсем …
Продавам малка доза самота. Една идея късче от душата ми. Парченце от Всемира ми – сълза. Прашинка тъжен миг от синевата. Продавам я за шепичка Любов, за левче нежност, поглед – блага дума, за стих от Обич – влюбен благослов, за глътка радост, за едно намиране. Продавам без обява, без адрес. Цена не слагам …
Ако това са твоите очи по-истински от второто пришествие, друг няма да ме гледа – само Ти, до лудост, до копнеж, до грях – до бедствие. Ако това са твоите очи по-ярки от звездите на Всемира, рисувай ме със тях като с лъчи, които галят, любят и разбират. Ако сега си моята съдба и …
Не мога да нахраня бесовете ти, а и не искам. Боже, опази! Те – моите са болки нечовешки, та твоите ли… Бог да ми прости… Не искай да застана връз небето ти да го подпирам, за да не вали. Дъждът окалял е до горница нозете ми, приятелю, не мога да съм Ти. Макар, че всеки …
Понякога изгубвам светлината си и сякаш влизам в ниски измерения. Насилвам като блуден мъж душата си и в тъмното седя от цяла вечност. Понякога съм сляпа за нещата, минавам върху тях и ги прегазвам. По-лоша съм от град със смерч и вятър, по-лоша от потоп във свят без нежност. И в ничии очи не …
