Осмомартенско

  Остарявам ли, или червейче някакво ме човърка отвътре с финес. Изморява ме вятърът, пуша повече, и изобщо не мигнах нощес. Сняг в косите ми май навалял е, а е март. Боже мили, че как ще вали осмомартенски! Няма начин! Пролетта идва гола, с’замах. Не, не бива по-нежна от мене и по-чакана да е тя. …

Знаеш ли, моя Българийо!

  „О, Българийо, нека имаш жребий нелек. Теб тринадесет века те насилват през век. Помълчи за минутка, нямаш капка вина. Ти не си проститутка, ти си честна жена.“ Недялко Йорданов   Знаеш ли, моя Българийо, силно ми се крещи! И ми е много болно, и ме задавят мъгли. Дадох ти моя Родино, пълен със грижи …

Трудна

  За обичане съм трудна. За галене – въглен изгарящ. За преглъщане съм хапка твърда. За очите ти слепота вездесъща. За къщата ти съм нежелана невеста. За децата ти – мащеха. За мечтите ти черна котка. За сърцето – отрова хапеща. За живота ти разпятие. За щастието ти прокоба. За нощите – черно проклятие. За …

Всяка прилика с действителни лица е случайна

  Счупих се пред душата ти преди да отпътуваш. Миг ли нямах – да те издишам, небе ли – да излетя. P.S. Всяка прилика с действителни лица е случайна. Не ме събирай – боля! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin

Пред лошото недей да ставаш лош

  Пред лошото недей да ставаш лош. В тъгата си не бива да потъваш. Дори на щастието си не ставай роб, бъди готов без бряг да отпътуваш. Бъди готов да хукнеш след дъжда, да гониш вятър, облаци през юли. Бъди готов да видиш бряг и Бог в искрящите очички на сина ми. Да тръгнеш – …

Щастие мое!

  Щастие мое, де си се скрило, палаво малко дете. Миличко мое, щастливо, идвай си вече момче. Тази игра ми омръзна, жмичката ме измори. Някак си май ми е тъжно, търся те мое, с очи. Хайде излизай, не бива с мен да играеш така. Колко години, ревниво, аз ти протягах ръка. Даже усещах дъха ти, …