Маргало

  „обяснявяла съм се на любовта в любов” Not another poem Обяснявала съм се на Любовта с какво ли не… със песни, със цветя, на чаша бира. Примамвала съм я с любов – кафе, с раздели съм я плашила, с усмивка мила. Пресичах все за нея през Всемира, чорапите и гладех – ревност пих, от …

Прочетете повече „Самопризнание“

  Има мигове пълни с очи. Има мигове толкова топли. Има мигове, като лъчи. Има мигове празни, сиротни. Има мигове – през глава. Има мигове зверски красиви. Има мигове на лъжа. Има мигове много щастливи. Има мигове, като море. Има мигове лесни и прости. Има мигове – синьо небе. Има мигове грозни и пошли. Има …

Прочетете повече „Има мигове…“

  Когато теб те няма ми личи. Излизам от съня си много тъжна. Отварям ти да влезеш, но уви – вината някак страшна ме прегръща. Ледът не топли, знаех от преди. Виновно ли е времето, което във две ръце неистово мълчи – строшило лятото фриволно на сърцето ми. В зениците, където обещания преди да се …

Прочетете повече „Когато теб те няма ми личи“

  Любовта ми към него ме изпълваше с чувство, от което ми ставаше лошо, и което изобщо не тръгваше мълком, а крещеше в лицето ми пошло. Из окопите тихо се криех с нагласата да отмине и след него да дойде обичта, за която бях чела във книгите, да ме грабне и от там да ме …

Прочетете повече „Любовта ми към него“

  Квит сме. Мислено те разкъсах на парчета. Сега съм добре. Твоето малко момиче те преживя. Или поне… Няма проблем. Той – проблемът, го пратих по дяволите заедно с теб. Вече съм синьо безвремие, като небето и гларусите. Или поне… Не, не те мразя. Мразех те преди. Тогава – преди да те накажа с гневните …

Прочетете повече „Квит“