MARGALO
Люби ти казвам! Знам! Мълчи! Не питай! Косата разпусни ми, устни впий. Препуска времето, предател жалък! Люби сега ти казвам! После пий… Защо ме гледаш като неизвестно?! Каква ти съвест?! Точно в този миг? Люби Сега и Тук! Не ми отказвай, а утре ще си нейният съпруг! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Говори ми се… С теб ми се говори, а знаеш, че обичам да мълча, но тази нощ е толкова разголена и тихото ранява и плътта. Секундите са сграбчили небето ми, под него – обетована земя, крещят за помощ даже ветровете ми и суша е целунала пръстта. Навсякъде потънало е в мрак, животът е борба …
Преминах през живота ти, като бакшиш оставен след пиянска нощ във кръчма. Горчи ми. И е тежко. И болиш, при мен отдавна нищо не те връща. Богатство наследено с тото фиш, съдбата го стоварва, като бреме. Отнема го. Печално. И мълчиш, а погледът от празното студен е. Мечтаех да ти бъда небеса, в очите …
Аз съм мъжко момиче. Мога в нощите да си легна сама. Под дъжда много често съм тичала с пълни чанти и мокри крака. Аз съм мъжко момиче, не отричам. Боря всеки ден, смело с гърди. Милиметри, минути, години, всяка битка обстрелвам с очи. Аз съм мъжко момиче, за Бога! И вратите отварям със крак, …
Остарявам ли, или червейче някакво ме човърка отвътре с финес. Изморява ме вятърът, пуша повече, и изобщо не мигнах нощес. Сняг в косите ми май навалял е, а е март. Боже мили, че как ще вали осмомартенски! Няма начин! Пролетта идва гола, с’замах. Не, не бива по-нежна от мене и по-чакана да е тя. …
За обичане съм трудна. За галене – въглен изгарящ. За преглъщане съм хапка твърда. За очите ти слепота вездесъща. За къщата ти съм нежелана невеста. За децата ти – мащеха. За мечтите ти черна котка. За сърцето – отрова хапеща. За живота ти разпятие. За щастието ти прокоба. За нощите – черно проклятие. За …
Счупих се пред душата ти преди да отпътуваш. Миг ли нямах – да те издишам, небе ли – да излетя. P.S. Всяка прилика с действителни лица е случайна. Не ме събирай – боля! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
