MARGALO
Той си мисли, че съм му писана и везана, и на колана му, като кобур вися. Скимне ли му – вади пищова и стреля, но си няма ни най-малка представа как се люби жена. Той си няма представа, че зависи до Бога от мен. По сценарий ми дава най-невзрачната роля. Ей такива мъже са …
Ех, мое вътрешно предчувствие проклето, защо не вземеш да поспиш?! Вселената не иска във нозете си от черните ти мисли стих. Земята няма нужда от трагедия. Ех, глупав, женски, скръбен глас. Историята няма време да спре да се върти за нас. Подай ръка! Не им се обяснявай! Не им се кланяй! Кой ще заблудиш?! …
Аз съм само една устата принцеса. Непочтително още вярвам в приказки. Около мен няма и помен от рицар. На линеен метър бърборя глупости. Възможности: актуален талант за писане. С две думи: жаба объркала гьола. Винаги права! Дори в случаите, когато греша! Ям, обичам, не моля! Своенравна според когото и да било. В органическа хватка …
Двата камъка плачат, всеки в себе си. А пред погледите на минувачите все така си изглеждат студени. Само дъждът разбра, замаскира сълзите им тайно. Без да искам видях, и отвлякох вниманието на света, уж случайно. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Той дори не разбра, че след тази цигара, слагам края под фаса и тръгвам. – Аз Ви помня, Преструвки! Боже, как ме целувахте, изпод двете му устни прежурени. Той така си живя с мен – че и аз като другите, ям доматите с колци и лук; – Бях Ви вярно куче, другарю Влюбен, но …
Неудобна съм. Като камък в обувка на път. Не на място. И не робувам на очи, на човек, и на пук. Рядко чувам. Не съм за всяка дума слушател. Аз не съм отговор за всеки поздрав, нито цел за целта на „приятел“. Неудобна съм. И до непоправимост вярвам – често в края се крие …
Мълчейки се разделям. Знам, борба в сърцето ти съдбата води тежка. Когато се разделяш, при това с най-милото, дори смъртта е извор на надежда. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
