MARGALO
Не дойде като другите със фанфари и рози, но е някакъв Принц може би. „Има време“ – шептял и се молил – „О, Господи, аз съм нейният влюбен войник“. Всяка нощ ме сънувал, а планета в небето, кръстил с моето име „Любима“. Той е Принц без съмнение и е толкова „Мой“, че от днес …
И стана ден. И сините морета родиха свойте чакани вълни. Пчелите оплодиха всяко цвете, над сушата започна да вали. Небетата разпериха крилете си, за нежни – тихи ласки свиха брод. Очите се изпълниха с проглеждане, запърхаха сърцата за живот. И стана ден. И стана нощ след него, но уплах не дойде във този свят. Защото …
Принцесата от днес е с нова роля. Прощални думи. Феи я орисват. Целуната е. Всичко е готово, а приказките – тя ще си измисля. За старата единствено напомнят – две стъклени обувки и вретено. Три паяка дочакали финала и някаква измислица в зелено. Принцесата е с ново амплоа – модерни джински, GSM, бикини, а …
И мен ми се приисква добрина, и аз мечтая топли – нежни нощи. Събудя ли се – искам светлина, а аз да викам: „Още! Още! Още!“ Заспива ми се бързо без вина, светулките за мен в нощта да светят. Изгрее ли денят – да е Сега, и да се случва смело – не полека! Целува …
Той е силен и няма да прости от любов, в резултат ме приема напълно. Плаче често, а всъщност изглежда суров и отдавна за мен е насъщният. Той не чува, когато ми подвикват в страни и ме спъват с очи непознати. За ръката със страст всеки ден ме държи. Моя гордост. Аз тяхно проклятие… Той е …
Този вятър стар, самотен, лош, те е лъгал… Чуваш ли? Не тръгвай… Тук при мен си. Нищо, че е нощ. Светлото със пръсти ще ти върна. Нека те прегръщам като дом, в който с много обич ще те има. Предбиблейско… Мога го. Закон! С теб през всяка болка ще премина. Няма да те дам …
Ти – Дядо Коледа, си много стар и две и двеста знаеш – предполагам. Декември пак дойде със студ и мраз, но теб така и не видях. Признавам… Изплаших се – не пишех и писма, надявах се да чувстваш със сърцето. Да видиш зад дъждовните стъкла, че не вали… Аз плача под небето. P.S. …
