MARGALO
Животът ми е бита карта! Спри! Езиците отключват много болки. Не казваш ли „Обичам те!” млъкни! Мълча и аз. От разбирачи – стига толкова! Не ти изнася? Хайде, бий отбой! Не ме нервираш, става всъщност тъжно. Животът ми играе на пилон, а ти му ръкопляскаш заядливо. Къде изчезна твоят поглед мил, Това ли бях …
На две педи, там-долу, под брадичката, нещо лепкаво и безнадеждно, с кални обувки оставя следи и очерня с боите си всичко. Чупи клони, прекършва и хули душата ми, като лош наемател руши ли руши, сякаш знае, че аз съм отчаян и тъжен мечтател, скача нагло отгоре ми, и ме троши. Аз усещам с ребрата …
Наподобяваше живот, а бе убийство, жестоко и подмолно, но пък името му красеше всяка къща и семейство, а долу – дъното му гнило. Наподобяваше небе, а бе пръстта, която в лобен ден очите ни замеряше, и с кал смъртта кръст черен слагаше на дните ни. Наподобяваше земята след потоп, а бе потопа нейн, преди …
Под прожектора на живота двамата с тебе мълчим. Дъжд прониза небето, пуши пура зад хълма комин. По гърба ми пъпли хлад, изведнъж става много студено. Постановката „Всеки у тях“, посвещавам я с обич на „Него“. Туш! Аплаузи! Под сцената – „Тя“, краят ясен, сюжетът – изтъркан. Даже нуждата от тъга ми се вижда ужасно …
„Под дебели подметки и проза дреме есенно жълт тротоар. На разсъмване всичко е розово – за петнайсет минути макар.“ Миряна Башева Булевардът е приказно светъл, срещу събота често вали. Тук отново играят момчета, и се раждат по залез съдби. Тук денят все така ме посреща, по момичешки влюбен, смутен. Сред тълпата пълзяща насреща, булевардът прилича …
Да бъдеш с мен е лудост. Забрави. Без мен да продължиш – жестока грешка. Останеш ли – до смърт ще ти горчи, на Марс да се изселиш ще е тежко. Проклинам те осъмнеш ли до мен. Заспиш ли сам – обречен си на гибел. Страданието ще ти стане фен, ако по пътя с мене …
Искам да ти кажа малка тайна, не че тайните са болки за умиране. Тайните са тайни и е жалко, щом се стига до разкриване. Знаеш, че обичам те, нали? Знаеш, че за мене си живота, но това решение уви, си е мое, мое и на Господ. Аз умея бързо да забравям. Прошката ми е …
