MARGALO
Сред погледа на няколко врабчета и улица с танцуващи липи, в ръцете на невръстни две момчета, открих света за мен да се върти. Един такъв, по делнишки нехаен, с усмивка на флиртуващ музикант, замеря ме от щастие замаян, и ме целуна влюбено без срам. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Да спра да те обичам? Невъзможно! Нима не чака утринта нощта и в своите вселенски невъзможности не сбъдват Битието? И аз така… Да спра да те очаквам? Боже мой! Нима се спира времето пред вечността? И даже да трепти до атом сложно, то я дочаква. Чуваш ли? Съдба… Съдбата, мили мой, щом прати зов …
Като си ме заклещил с мисли, да не мислиш, че ще простя. Ако това са свещи, давай, пали ми една. Или налей чаша вино. Господи, замълчи, тези отровни години ги извървях без вини. Слушай – не те наказвам, ако си умен – отбой, като ме целиш с мисли, няма да станеш герой. Аз съм …
Майсторе, заваля ли, че си дошъл на гости. Гледаш ме някак блажно, като след тежки пости. Виждам – тежи ти нещо и под гръдта извира. Жадно е и горещо. Майсторе, не разбирам… Думай ми – ще призная, ако ме питаш ó време… Моите женски тайни – Дяволът да ги вземе. Теб да те лъжа …
Очите му воюват, а обичането му звучи в минор. Аз така съществувам и се влюбвам във него. Закон. Зад смеха му се крият въпроси, мълчаливо го питам: „Защо?“ – Как защо?! – отговаря ми – Господи, ти си Моя! Притихвам… Закон. Твърде много познава законите, стиска длани, за да не проговори. „А съдбата? А …
Ако ме стегне шапката, ако залаят псета, ако ми видят сметката, ако горчи късметът, ако сладни отровата, ако грехът е манна, ако ме спъне летвата, ако е лоша карма… P.S. Ако е краят – да е красиво. Не го приемам, ако е сиво! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Аз затова го обикнах до Бога, каза – и завъртя света. Другите хлипаха: „Чакай, не мога! То, ако става така…“ Аз затова го погледнах пряко, косвеното смъди, и му съблякох от раз душата, знаейки, че боли. Той не посмя да каже: „Стига! Луда ли си?! Инат!“ Та затова съм от днес „Любима“. Всички страхливци …
