MARGALO
Лодкарю, ти преплува моя бряг, където и да бягаш, ще е близко. Навлезе в най-сакралния ми свят, изричайки насън, че си единственият. Не чу молитвите ми, болката ми: „Спри! Пред Бога имай милост – не плячкосвай!“ Обратното на Обич – е Боли, а после тихо плаче даже Господ. А после идват черни дъждове, сънуваш …
Я не ми отключвай тишината, и не ме поглеждай нежно със очи! Аз изобщо теб не съм те чакала, както си дошъл – да си вървиш! И не ме моли да те обичам, в този свят господствам само аз. Ти какво? Не искам да се вричаш. Как се появи, че не разбрах? Ще останеш? …
Псувах мрака в един коловоз, наранявах без дъх сетивата си. Крадох обичи, чувства – любов, междувременно гледах децата си. Много гари заплюх на инат, криех своята жалба за бягство. Измалява ли луд? Луда бях, и безчинствах с душата си бясно. Колко много пребити мечти във сърцето си връзвах на халос. Хора, улици, сгради – …
Не раздадох ли всички надежди – О, Господи?! Колко ризи кажи, ще ми вземеш… Колко дупки по пътя покрити със пясък си приготвил в света… Все за мене ли?! Колко хора ще плюят в лицето ми още… Колко още пищови в челото?! „Бяха малко“ – ще кажеш – „Можеш още и още!“ Не, не …
Няма грешни завои и пътеки зловещи – умовете си правят купони. Ако мислиш, че трябва да намериш сърцето си, просто тръгвай навсякъде с честност. Не обмисляй нещата. Зад решения скрити често пъти зимува смъртта, а животът подпрял се на камара от дрипи, зад завоя причаква страха. Няма писан закон как се случват нещата, всичко …
– Студено ми е! – каза зрънцето, когато се пропука пролетта. – О, аз за Теб – отвърна нежно Слънцето – ще сгрея със сърцето си света! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Не ми се пишат блудкави писма. Изнервят ме имейли, sms – и . Не искам виртуален секс! Лъжа? Не е лъжа. Това го иска всеки. В косата ми не виждаш ли личи, на старите ми рани ореола? Магарето ми знае да върви! Когато аз поискам, ще съм гола! Да, погледът ти – огън и …
