MARGALO
Обичам да е тъжно, като в нощ. Душата ми тогава ниско слиза. Сълзи, като прободена от нож, и става ми по-близка и любима. Докосвам нежно нейното лице. В очите и́ прозира самотата. Във този миг на тайнство сме си две, най-скъпи и обични на Земята. Обичам да е тихо, като нощ, в която птиците …
Обичали са ме с юмрук в лицето, на мерник са ме любили с пищов, с въжета са ми връзвали сърцето, душата ми са рязали със нож. От обич са ме хвърляли на псета, плътта ми са продавали с любов, главата ми е чупена с комплекса, не слушам ли – Той става много лош. Това, …
Не ми показвай среден пръст, Съдба! Такива жестове на теб не ти отиват. Изглеждаш свястна и начетена жена, не се опитвай да ме провокираш. Предлагам да се срещнем двете с теб, причакването в гръб не ми харесва. Да пием вино – да е на късмет, след първата бутилка ще е лесно. По-бързо ще преминем …
Любовта му не ми е по мярка – стяга ме шапката. Една клечка кибрит ми трябва, за да го пратя на финалната права. Давя го с чаша вино, преглъщам го с коняк, дразни ме неимоверно силно този арогантен и дързък хлапак. Понякога ме побърква до лудост – гневна съм и смъдя. Защо го обичам …
Не съм страхливка. Аз съм оцеляваща в света, във който срещам днес и Теб. Ако решиш да върнеш лентата обратно, ще разбереш защо си тук пред мен. Не ме познаваш, виждаш половината от моята възвишена душа. Да, в ями се е давила и срината била е много често във калта. Но тя си има …
Нощта се промъкна на пръсти. Виното облада чашата. Часовете се отдадоха за насъщния. Ние с Теб се открихме сред залеза. Земята въздъхна с облекчение. Любовта отново зачена. “ Има в света спасение!“ – Битието роди и простена. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Господи, аз напуснах „бордея“ и се връщам при Теб, приеми ме смирено разкаяна. Ето – в двора съм, на колене, и не зная какво да Ти кажа. Идвах няколко пъти до Твойте врати, криволичих по пътища мрачни, сред пиянство замръквах – сричах хули, сплетни и ранявах, ранявах стократно. Гордостта ми ме теглеше във заблуда назад …
