MARGALO
„Между нас само дъжд. Само дъжд… „ Маргарита Петкова Ти мълчиш ли, мълчиш, и мълчиш, в сиво крясък през мен преминава. Ах, защо ли безумно болиш, тази болка проплаква: „Раздяла!“ И без стон, и без дом, и без път, ние с теб се …
Най-скъсаната сутрин се изля, навръх осиротялата ми нива. Една надежда в джоба ми жужа, а после се присви и си замина. Не и́ погалих нежната душа, с очакване да оплоди земята. Усетих я с посърнали крила, оставих я да литне над нещата. Светът разцепи погледа ми глух и гневно го натъпка във чували. Кръвта …
Ужасно ми тежиш, като вина. Товар да беше – щях да те захвърля. Да искаш нещо мое – да го дам. Назаем да си дал – да ти го върна. Съдба да си – отбивам във страни. Небе да беше – в дън земя отивам. Очите да ми искаш – На! Вземи! Душата ми ли …
Жената в мен отдавна се предаде. Обу крачоли, хвърли рокли – грим. Осъмва сутрин нервна на педали. Разхожда кучета – вместо любим. Пресмята дълго в нощи пред заплата. В опашки се реди, за къшей хляб. Децата и́ се сърдят за отплата. – Ти, майка ли си ни, или си враг?! Кога пораснаха насред живота …
С прискърбие съобщавам: Да! Боли! Светът и аз – две чужди измерения. Любовите – полета след войни. Очите – празнота и обвинения. Погрешните места са „Дом“ и „Брод“. Надеждата – до голо осквернена. Страхът е господар сред цял народ. С прискърбие съобщавам: Наранена! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
А скалпелът рисуваше плътта, която му отвръщаше ревниво, че няма друга болка на света, по-силна от това – да е без Него! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
„– Ти мравка ли си, или какво? – Сигурно съм какво…“ Стела Доковска Из: „Приказки от Псиландия“ Вървеше мравчица насред града, бродирайки небето със земята. – Аз мравчица ли съм, или какво? – се питаше, закачайки цветята. Небето се почеса: „Мравка бе!“ Земята се замисли: „Не, не беше! Ако е мравка, можеше поне да …
