MARGALO
Безгрижна птица, влюбена в деня, кръжеше над дървото меродавно. Бродираше небето със крила, свободния си дух и порив, жадно. Листата на дървото с много страст, дъгата във простора отразиха. Дърво и птица, в хармоничен танц, Земята със Небето просълзиха. Но стана есен… Хладни ветрове, оголиха премръзналите клони. Дървото се сниши, за векове, опря чело …
В дни като този намирам причини да разговарям с ръцете му. В сейф за любов заключвам отминали тръпки, и слушам сърцето си. Статус „Обичана!“ Влюбен ноември. Вън е студено, до бяло. Жизнени сокове буйстват в очите ми, и равносметка за „Цяло“. В дни като този говоря с мечтите му, и мисълта, че го има, …
И с чувствата повярвай е така; в несбъднатост загниват – погрозняват. Стоиш насреща им – таиш вина, но мирисът им даже отвращава. Не идва подходящ сезон за тях, теснеят бледи – гаснат и ръждясват. През зъби скърцат: „Помниш ли ме? Бях!“, с тъгата ферментират, и е ясно, че чувствата си имат също срок; премине …
Понякога е просто тишина, на допир плътна, с нож да я прережеш. Понякога е с мирис на тъга, до писък жълта, като плачещата есен. Понякога е дяволски жестока. Не рови с поглед, с черното закусва. Проводник е на гняв с безкрайна болка. Не чисти, не пере, и не прегръща. Понякога е битка за надмощие. …
„Не е по силите ми – Радост, да те очаквам вечно аз!“ Блага Димитрова Когато мракът ме прегази и ослепея за нещата. Без влакове проплачат гари и в Ад се гърча от вината си. Бесилката, когато дръзне да люби мъртвото ми тяло и всеки хладен, мътен бързей ме повлече надолу – ялово. Аз искам само …
Животът зная труден е, уви. Обичаме, разлюбваме, стареем. Във зъбите си стискаме вини, в сърцата си от мъка бавно тлеем. Очите уморени нощем бдят, отчаяно се борят със кошмари. Врагът понякога е роден брат; студеното до рана често пари. А мислите са повод за войни, разпънати на блудни кръстопъти. Без име са звездите в …
Пречупвам тъмнината вместо теб и отразявам голото и тяло. През всяка сляпа нощ на зной и лед, сърцето ми ще свети в теб, до бяло. Мъгла ли е, покривам те с коси и път рисувам в твоите клепачи. Със дъх след мен върви през всички дни, не се вини, нарекла съм те Щастие. Share …
