MARGALO
Наздраве, Сълза! Аз тази вина отдавна, прости, бях забравила. Добре си дошла! Но аз съм сама – ще мога ли с теб да се справя… Обиждаш се… Спри! Да пием! Вини – пируват на нашата маса. Сестрице, кажи какво ти тежи, че толкова горко те плача? Мълчиш и виниш. Виниш и мълчиш. Кънтят из …
Животът ме научи да греша, защото всяка грешка е от Бога. Ако децата имаха крила, те щяха ли след време да проходят. Те щяха ли да знаят, че в света освен, че грее слънце – идва есен, и че дълбоко – вътре сред пръстта, се ражда житото – след морна песен. Живея и се …
Ще се смея, когато мога. Сега ми се мълчи… Не ме молете, за бога! Сърцето си знае. Амин. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Да, трудно те обичам. На инат. Сърцето ми – с раняване порочно, да люби нежно, не, не може то. Обичам ли – ранява до безбожност. Обичай ме! Обичай до без дъх. Какво тук значи някаква си нежност?! С ръце ме накажи, обичен мъж, не ме гали съдбовно – искам вечност. Не ме поглеждай с …
Трябва да бъде забранен, като цигарите в затворени помещения. Вреден е, и ми влияе на теглото. Дрехите ми миришат на Него. Сърцето ми е в зала „Пушачи“ а разумът в „Общ салон“. Междувременно откривам, че липсва на кожата ми. Обличам се все по-плътно, но абстиненцията е като грипен щам. Заразена съм… С Него. …
През куп се живея, през грош. Студени кафета, цигари. Един-два кошмара на нощ разкъсвам и гоня с фанфари. В 12 ребра чупя фас, заплашвам със смог, вместо въздух, разстрелвам ги в упор – от раз. Животът не е моя същност. Небето над тази Земя отдавна е с ниски тавани. Съдбата до днес не разбрах. …
На моята глава немирна, под няколко щъкати косъма, днес без да искам зърнах филма, че остарявам. Боже, Господи! Разроших сноп със бели косми, набръчих вежди, стегнах гръб. Погледнах уж съвсем небрежно, и промърморих с глас такъв: „На тебе кой ти даде право, да се нанасяш върху мен! Какви ти роли, този театър разбираш ли, …
