Маргало

  Не ме наказвай в ъгъла, Живот! Не ми обръщай гръб, със мен общувай. С апатия не ме превръщай в роб на нечий друг живот, а съществувай. Плесни шамар връз моето лице! Заплюй ме, удари ме – не прощавай! Накарай ме да искам – от сърце! Не ме наказвай в ъгъла забравен. Не ме отричай! …

Прочетете повече „Не ме наказвай в ъгъла, Живот!“

  Имам нужда да пиша стихове и често не ми се спори. Под прозореца ми никнат мигове; светлината не ми говори. Не издържам и миг без щастие; пътища не чертая. Тичам в съня си боса; събуждам се – и ухая. Сутрин цитирам Луната; влюбвам се със претенции. Събирам се в шепа лято; искам голямо семейство. …

Прочетете повече „Защото…“

  Днес е ден за Любов! Нека всеки, който се чувства призван да отвори Сърцето си! Алвеоли от огън и плам да пулсират към целия свят. Да обичаме! Ден Е призван! За амнистия – време разделно, „аматьор“ да си днес непотребно е! Барикадите вече ненужни да ги сринем с Любов! Да сме чужди е лекарска …

Прочетете повече „Ден за любов“

  Сбърках… Страх ме е, сбърках. Наказвам се с мисли, уви. Раних и ранена съм. Листи изписвам с кървящи сълзи. Отчаях се… Страх ме е – лудост! Сърцето ми бие – реве. Доверие скърших. Завързах се здраво с моряшко въже. На шията камък… Тежи ми. Глупачка! Летя главоломно надолу. Навсякъде мрак. Буря мачка и бие …

Прочетете повече „Сбърках“

  Какво като си млада и красива? О, Боже мой, и аз такава бях. Какво се перчиш, като с висша сила. И аз я имах! Леле, как живях! Не ме разсмивай с погледа си влажен, и с тази плът преляла дибидюс. Какво го гледаш сякаш е прокажен. Да, с мене е! Това е моят мъж! …

Прочетете повече „Понякога да губиш е Съдба!“