MARGALO
Изгрев – за смет. Шепа обич – за сливи. Светло утре – за скрап; за душа – дреболии. Къшей хляб – за утайка. Поглед благ – шепа кал; за Любов – таратайка; и очи – за скандал. Две сърца със искри – срещу ялови думи. Цял Живот – за пари; и мечти – срещу …
Ако видя зората и намеря решение. Ако спра насълзени очи. Ако в шепи греба глътки пролетен вятър; ако видиш с мен всичко и Ти. Ако дам – не на заем, къс от мойте причини на една овдовяла душа, за надеждица утре, малко хляб за безсилие; ако силно обикна страха. Ако крача на сляпо и …
Такава сила има Господи, край мен! А аз съм слабост в поглед на момиче. Мощта е в атома на всеки ден, в зародиш още знае да обича. Една прашинка нежност ще се пръсне и ще взриви простора между нас. Вселената във заедност ще сбъдне, на мойта слабост, Ти да си компас. …
– След сто години пак ли ще съм твоя, а ти, кръвта във моето сърце? – И пясъчните кули ще се молят, да ги помилват двете ми ръце! След сто години пак ще те намирам. Дори и в повече. По-истинска от днес, а ти ще си искрата във момичето, открило извор в своето небе. …
Не винаги е време за поезия, било е време на войни, на тъмно минало и на агресия, на много страшни рани и вини. Най-дългите ми нощи са белязани, а аз стоях зад тънките стъкла, в най-тихите контури на душата си се молех силно: „Господи, ела!“ И Той дойде – очакван, с гръм и трясък, …
Тежи, когато Слънцето откаже, да сгрее вледенените ти вопли. Преди да срещне погледът ти влажен, и се отдръпне в облаците топли. Без лъч надежда – огън догорява, и всичко е до писък отчуждено. Очи и улици адреси не познават, жени и прагове бездетни жално стенат. Тежи и тегне всяка прясна мисъл, до лакти омърсена от …
Едно момиче силно си мечтало, да сбъдне Светлината във Света. И се родило на Земята за начало, във дланите на Бог и Любовта. Когато времето е страшно мълчаливо, а хората изгубят своя взор, децата на Вселената пристигат и сеят Обич, Сила, Благослов. Гнездят във сънищата ни, целуват ни, прощават, изричат страховете шепнешком, да бъдем по-сърдечни …
