MARGALO
Кантарчето и́ с форма на човече, лежи на тротоарa и мълчи. Жената със забрадка и елече, до него седна още от зори. Лицето и́ посърнало – дълбоко. На дъното в очите и́ вали. Приканва всеки минал отдалече теглото си да види и тъжи. По бръчките и́ тежки Тя – Съдбата, оставила е белег до …
Споделяне Прелистват птици синьото небеи хладна есен взорът му вещае.Септември е, порядъчно смутен,опитва на любов да си играем. Остана юли някъде на юг,морето с него дълго се сбогува.Септември е, студен и малко луд,докосва ме по мъжки и флиртува. Но в мен е есен, тихи ветровенадиплят пожълтелите ми вопли.Септември е, докосва ме студен,целува ме с …
Една девойка хубава, в бетона на града, сред хаоса му изгубена – зазидала душа. Проплаква, като истина от моите гърди, и писъкът сърцето ми, разкъсва и боли. Познавах я, със нея бях, но сякаш в друг живот. Изгубих я в панелите на градския хомот, без мене тя се лутала самотна, и света, превърнал с мъст …
Отказвам да приема есента! Аз тази песен няма да я пея! Какво като отлитат в куп ята! Отказвам да е есен! Ще посмее ли?! О, не на мене женски номера! Да сме наясно! Зная си цената! Да вие и фучи – не ме е страх! Какво като е време! Ще почака! Изобщо с нея …
Когато сме изгубили посоката, и лазим като червеи в калта, когато сме заплюли в гръб голготата, и псуваме до грозно с мъст света. Когато до агония сърцето си сме били ядно, без да го тешим, когато сме отричали безсрамно, баща и майка, брат, сестра, любим. Отровили със болката си хората, с омраза любовта им …
Оголях. Като есен съблякох душата си. Не разбрах как пораснаха вкупом децата ми. Обеднях. И последните ризи раздадох. В нищета се бичува най-гладната радост. Разболях всички мисли за светли надежди. И в калта проснах висшите Божи одежди. Превъртях през косите си молещо времето. И сама му надянах на кошмара си бремето. Не тъжа. Аз …
Аз живея отдавна в града. Имам работа, син, задължения. Плащам ток, телефони, вода, вземам хиляди „мъдри“ решения. Нямам време за детски игри. Побелях, поизнервих се даже. Пия хапчета, боря вини, всеки ден ми е „смислов“ и „важен“. Ям на крак, крия бръчки зад грим. Всяка вечер по скайп чувам мама: – Ти си дъще, …
