MARGALO
Имам шепа приятели, но ми стигат за двеста, имам няколко чифта обувки. Стари ризи – малък дом и любим, имам син със прекрасна усмивка. Имам Бог и сърце и вълшебна луна, имам спомени впити в паважа. Имам вяра, полети и разпрани криле, там – под роклите в скрина на мама. Имам вехти любови, те …
Уморих се от истини, от натрапени мисли, от учтивост, усмивки и думи нечисти. Уморих се от книги, цитати, мъдри приятели, от животи и примери, идеи, мечтатели. Някак в повече вече ми идват нещата, искам просто да спра и да прегърна душата си. Измежду бягане, работа, спорове, лекции, животът промъква се тихо в нозете ми. …
Не съм се налюбила още – пие ми се живот. Целува ми се в късни нощи – лежи ми се в прясно сено. Мечтае ми се до мъжко рамо – гледат ми се очи, гали ми се сутрин рано – наричат ми се звезди. Сънува ми се в обятия – потъва ми се в …
Благодаря ти Господи, че Ти за миг дори в света не ме остави. Вървя със мен през всички дни, закриля ме и ревностно ме брани. Научи ме, че грешките за Теб са просто броеница от Уроци, че Ти и аз сме Господи, Едно, дори да съм изгубила посоката. Показа ми, че в моите две …
Бреговете отмиха всеки спомен за теб, над вълните приседна мъглата. Есента се пробуди – вятър духна студен, разсъблече до голо земята. Самотата прокрадна се из зад всички ъгли, пропълзя между улици, сгради. Изненада ме в гръб и попита: – И ти? – после тъжно цигара запали. Седнах точно пред нея – и очи във …
Цигара? О, не пушиш… Забравих. Извинявай – грешка. Не, не е защото ми е тъжно и тежко. Ха, не си и помисляй, че страдам – не бива. Просто тръгвай – аз съм добре, аз съм щастлива… Не вярваш… И какво от това! Кой си ти, че ще питаш?! Хайде, махай се вече – отивай …
По пътечката тясна, дето свива към нас, мойта майчица клета ме изпрати в тоз’ час. Притаена и бледа, до чемшира в страни, аз видях как безгласно думи тежки реди. А баща ми, горкият, както винаги строг, се прекръсти полека и въздъхна: „Живот!“ Даже котките двете днес не мъркаха в хор, а се свиха безмълвни …
