MARGALO
Ти – Дядо Коледа, си много стар и две и двеста знаеш – предполагам. Декември пак дойде със студ и мраз, но теб така и не видях. Признавам… Изплаших се – не пишех и писма, надявах се да чувстваш със сърцето. Да видиш зад дъждовните стъкла, че не вали… Аз плача под небето. P.S. …
„На фронта на любовта нищо ново. За спасението й се водят същите битки, от същите герои. Преброяването на раните само разсейва вниманието. Никой не иска да й прегръща студения труп. Курсове по оцеляване на сърца къде организират?“ …
Когато по очите ти се спусне частичка от изопнатия мрак, и вените прелеят празно в пусто, а самотата стане роден брат. Когато дишаш, а в гърдите ти циклони завихрят безпощадно всеки миг, и щъркелите вятърът догонят, напуснали гнездата си със вик. Когато се изгубиш без посока в ревящото гъмжилото на града, пчелите ако спрат …
Нито ти, нито аз сме готови да погледнем един във друг. За добро ли, за зло ли, тази обич ни преследва напук. Като куче задъхана тича и след нас лае силно – със бяс. – Аз не искам да те обичам! – гоня кучето – Циба! У вас! Ти го риташ с обувки в …
Светът за мен е в тези две ръце и в този кът от двама ни създаден, не в някой сив и мрачен до колене свят. Най-истинска се раждам тук без заем. Не ме дължи на никой. Само Той и нежните му пръсти ме живеят. Тук няма дни на болка. Тук е „Мой“, „виновна“ съм …
Когато се стопя от този свят и чинно легна в пазвата му свята, в единият ми дом ще спре смъртта, а в другия ще литна над нещата. В едното Битие ще плаче дъжд, продънено от крясък на камбана, и нечия душа на влюбен мъж не ще прости на Бога за курбана. Земята ще направи …
„Озъбих и се, защото знам, че те опазих от сто актриси“ Камелия Кондова Промъкнала се тайно тази нощ, вратата обикаляла – слухтяла. В ръцете ти съм спяла – за разкош, а тя те убеждавала! Раздялата… Не съм я чула. Крадла на мъже! Гримирана …
