MARGALO
След поредната ужасна катастрофа, блъсната ми душа лежи безпомощна. На платформата на „Бърза помощ“, връщането към живот е пълно с болка. Във линейката със надпис: „За души“, дефибрират „адекватно“ и обдишват. – Няма да живея! – ми шепти. – По-добре да тръгвам, че ми писна! – Връщаме я – казват – към живот! Тия …
Една упорита любов не приемаше отказа ми да съществува и го мислеше сериозно – със сърцето си. Аз подадох молба и и́ казах: „Не струваш! Смешен, малък мираж. Не в небето ми!“ Бе рекорд – само няколко мига мълчание, след което със гръм ме заплю тишината и ми каза в очите: „Ти си луда, …
И мен ми се приисква добрина, и аз мечтая топли – нежни нощи. Събудя ли се – искам светлина, а аз да викам: „Още! Още! Още!“ Заспива ми се бързо без вина, светулките за мен в нощта да светят. Изгрее ли денят – да е Сега, и да се случва смело – не полека! Целува …
„Ако бръкна в контакта, дали косите ми ще светят и ще съм нощна лампа – за този, комуто преча?“ Михаил Белчев Дали ще спи спокойно някоя блудна съпруга, заплюла ме на кръста, като поредната луда. Дали мама ще ме намрази, ако и кажат „Грешна!“ и всички добри и важни, с „истината“ я посрещнат. Ако …
Той е силен и няма да прости от любов, в резултат ме приема напълно. Плаче често, а всъщност изглежда суров и отдавна за мен е насъщният. Той не чува, когато ми подвикват в страни и ме спъват с очи непознати. За ръката със страст всеки ден ме държи. Моя гордост. Аз тяхно проклятие… Той е …
Тази стара година си отива самотна. Съжалявам, обичам я – дано ми прости. С куп надежди обличам узрели мечтите си и към Новата с трепет отправям очи. Тя пристига с наздравица и до дъно греховна, като млада, разголена – светла жена. Разпиляла косите си, тъй пенлива и волна с обещания хиляди, със шампанско – …
Този вятър стар, самотен, лош, те е лъгал… Чуваш ли? Не тръгвай… Тук при мен си. Нищо, че е нощ. Светлото със пръсти ще ти върна. Нека те прегръщам като дом, в който с много обич ще те има. Предбиблейско… Мога го. Закон! С теб през всяка болка ще премина. Няма да те дам …
