Когато си отива любовта

  Когато си отива любовта, е по-добре хирург да ми извади сърцето, дробовете ми – плътта и кучетата с мене да нахрани. Когато си отива любовта, не искам нищо повече да зная. Дали е сутрин – вечерна тъма, реки текат ли, или просто си блуждаят. Когато си отива любовта, бичувам си душата – хапя, лая. …

На Него

  Той не се привързва за ден, аз не храня напразни надежди, свободата облича пред мен и е хубав във тези одежди. Той не сплита със римите стихове и мелодии с тях не нарича. Гледа нежно, но много студен, всеки ден любовта ми отрича. И живота без мен начертал, в ранна сутрин по мъжки обяздва. …

Признавам си…

  Не съм идеална и никога няма да бъда. Понякога пуша, като комин. Има сутрини, в които съм лоша и вечери, в които се тръшкам на моя любим. Има мигове, когато съм нетърпима – заливам с помия, спретвам скандал, вместо да съм перфектна домакиня – лежа до обед и не ми пука кой ял – …

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

  Великден е! Камбаните звънят! Един е синът Божий! Моисеев! Сърцата в благовение трептят. Христос Воскресе! Здраве и Спасение! Смирил ли си душата си в света, тегобите към теб не ще пролазят. Посял ли си във обич – Светлина, теб няма да те изкуши тъма, съблазън. Прощаваш ли по Божия завет, в законите Вселенски щом …

Ничия

  Не бях компас за никого в живота, ни оправдание за дом и път. На ни един не станах и голготата, за ни една душа не бях светът. И ризите ми две все тъй са сгънати, на ничий гръб не върнаха покоя. Не спря отруден никой пред вратата ми и пясъчните кули са си мои. …

Женски окончания

  Не укроти плътта ми, а напротив! Върху ми още тръпне всяка клетка. Отдръпна се, като дервиш от мен, с изящество в безплътностна походка. И гневните ми женски окончания самотни белезите шиеха. Протест срещу ми вдигна и душата, без изгледи за някакво примирие. Усещане за хладнина от вятър по запустелите ми улици, забули в черни …

На сляпо

  Мъжът и се връщаше късно след дългия ден уморен. А тя беше дама със лустро, облечена в „Коко Шанел“. Несретникът с пот на челото трошеше живота проклет. Жена му – река сред ждрелото, осмисляше сивия ден. Комшиите с’злост го нападаха, когато се връщаше вечер: – Как може, кому е притрябвала такава жена бе, човече! …