Много малко мъже във живота ми са ме палили като огън, ти си от ония, братле, които не могат! Ти си от ония проценти, които с мен на нож сме до смърт опоненти, кой от кой по-лош. С много малко мъже съм делила хляба, ти си от ония, братле, с които присяда. Ти си …
Прочетете повече „Невъзможност“
Той хвана чашата с кафе, отпи внимателно, полека, потърка двете си ръце и си призна на ум успеха. В леглото беше точно Тя, във вариация – Мадона, възбуждаща – с вулгарен чар, във неговия ад – икона. Светът без Бог – в това легло приготвил беше му разпятие. Любовница – за през нощта, любима …
Прочетете повече „Той хвана чашата с кафе…“
Люби ти казвам! Знам! Мълчи! Не питай! Косата разпусни ми, устни впий. Препуска времето, предател жалък! Люби сега ти казвам! После пий… Защо ме гледаш като неизвестно?! Каква ти съвест?! Точно в този миг? Люби Сега и Тук! Не ми отказвай, а утре ще си нейният съпруг! Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Самотата му отива, като есенен дъжд, като пролетна нива – затъгувала ръж. Самотата в очите му влажни дири тъче, като тъжното синьо в ноемврийско море. Самотата целува го много нежно в нощта, с него пуши цигари и посреща деня. Той за нея до края е на всичко готов, да се врича на друга е …
Прочетете повече „Самотата му отива“
Аз не умея да бъда добра, като другите, просто понякога ми се получава. Не украсявам със цвят пеперудите, лоша съм и си признавам. Нощем крещя, а сюжетните линии на Любовта ги прескачам. Женските кризи не са моя работа, криза съм аз и се плача. Сутрин се будя със главоболие, и не съм расла в …
Прочетете повече „Да ти разкажа ли края…“
Говори ми се… С теб ми се говори, а знаеш, че обичам да мълча, но тази нощ е толкова разголена и тихото ранява и плътта. Секундите са сграбчили небето ми, под него – обетована земя, крещят за помощ даже ветровете ми и суша е целунала пръстта. Навсякъде потънало е в мрак, животът е борба …
Прочетете повече „Говори ми се…“
Преминах през живота ти, като бакшиш оставен след пиянска нощ във кръчма. Горчи ми. И е тежко. И болиш, при мен отдавна нищо не те връща. Богатство наследено с тото фиш, съдбата го стоварва, като бреме. Отнема го. Печално. И мълчиш, а погледът от празното студен е. Мечтаех да ти бъда небеса, в очите …
Прочетете повече „Просто париш“