MARGALO
Изгубих те. Странно. Аз ли те имах – ти ли ме нямаше. Себе си ли залъгвах – илюзия ли са гларусите, летяха ли над нас, но пък и бриза си спомням добре и развятата мъжка риза и твоите рамене. Не ми се пише. Ужасна съм. Пишех ли някога – бе ли, или не бе. …
Дъх в секунда. Юни. Нощ и Ти. Пада мрак, а всъщност – побелявам. Тиха лудост, шепа грях – кърви. Потни длани, после се стопявам. Лятна нощ. Посрещам по липи. Тежка жажда, бряг в бутилка вино. Пада мрак, луна, звездите – Ти, а морето ражда, ражда синьо. Не на заем, не от интерес. Дъх в …
Отричах се от себе си сто пъти, молитвите изобщо не помогнаха. Очакването смисъла размъти, сърцето с бяс крещеше: „Стига толкова!“ Обяви пусках сутрин във очите си, надявах се все някой да прогледне. Притичвах след забързаните влакове, превръщах пеперудите във стенни. Хормоните си хранех с шоколад, изнудвах щастието да се приближи. Обрати резки не направих. …
Дай ми една причина да не те обичам! Лош си? Така е… Деветдесет и девет пъти да си лош, една идея да е само добротата, заради прашинката добро, за тебе девет планини прескачам, и оттатък. Дай ми една причина да не съм твоя! Ти не си само мой? Така е… Но на фона на …
Рисувай ме, рисувай ме така, когато те погледна да е пролет, във обич облечи ме със дъга, а белезите ми ги остави за спомен. Вземи от изгрева частичка златен сноп, и го сложи дълбоко във сърцето, когато ти е трудно и само да мога да те сгрея под небето. Косите ми вплети със стрък …
Мили Господи, аз съм това! Вънка става студено и мрачно… Ти къде ще преспиш през нощта? На небето ли, има ли място? Ако искаш ела у дома, ще се свием в завивките топли, ще те гушна, и с теб сутринта ще играем. Не е ли страхотно? Аз те искам, при мене ела! Всяка вечер …
Аз съм странна птица, всъщност нямам криле, често лазя по дъното влажно. Не умея да плача. Имам стадо коне във главата си, и ми е важно – да обичам до лудост, да горя, и да зная: „Имам своето небе, и ще стигна до края! “ Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
