Преминах през живота с гръм и трясък, пропадах в ями, давех се, летях. И не в един и в двама хвърлих пясък, и не един и двама преболях. Наказвах с гняв, а в утрини се каех. Залагах на комар ту дом, ту чест, а после в тъмни нощи с глас ридаех и в Бога …
Прочетете повече „Равносметка“
Целувай ме още! Има време… В такива нощи не давам денят да те вземе. Затварям очи и заглъхвам. Попий всичко. Боже, настръхвам! Докосвай ме нежно, безгласно, изливай се в мен топло и сластно. Привикай ме там – при звездите, повярвай в нас – пий от очите. Копнежите влажни ме губят – с вълшебни акорди …
Прочетете повече „Целувай ме още! Има време…“
Докато хората бързат нанякъде, а денят преваля неусетно с охота. Докато са си тръгнали всички приятели, а децата играят на площадката долу – пред блока. Докато манджата ври на котлона, а зад гърба ми ме дебнат по женски проклятия. Докато прането в пералнята вдига врява до Бога и не са ослепели до дупка всичките ми …
Прочетете повече „Ти си моето време!“
Приятелю, душата ти тъгува. Така ми се прищя да те прегърна! Да можех бих ти дала на минутата сърцето си, последната си риза. Да изтъгуваме тъгата двама с тебе, да я изпратим, нека да си ходи. Хвани ръката ми и бездната проклета заплюй я във лицето! Tи го можеш! Очите ти ме гледат безнадеждно. …
Прочетете повече „Ти си – вярвай силно Аз!“
Преди да дойда мамо, у дома, на нашата планета, през Вемира, звездичка бях и твоя верен знак, където и да беше те намирах. Понякога, когато ти насън ме търсеше, объркана и плаха, със вятъра пристигах кротко вън и пеех песен да те върна на Земята. В олтар превърнах твоето сърце, и дълго на колене …
Прочетете повече „Звездичката на мама“
„Не знае със какво ме е заслужил. И аз не знам защо ме е избрал. Знам само, че е много, много тъжен. Най-тъжният от всички на света. И мисля, не той трябва да ме пази. Как би опазил мен от мен?“ caribiana Ти, Господи, не си ли изморен, не ти ли идва в повече …
Прочетете повече „Ти, Господи!“
Какво искаш, Любов? Защо си дошла… Изглеждаш тъй малка, самотна. Заключих вратата, изхвърлих ключа, жената е вече сиротна. Съвсем онемя… Не бива така, навярно си скитала дълго, преди у дома да се върнеш в нощта, от прага ме гледаш безмълвно. Какво да ти дам… След тоз’ ураган до кокал съм гола и жалка. Остана …
Прочетете повече „Какво искаш, Любов?“