Равносметка

  Преминах през живота с гръм и трясък, пропадах в ями, давех се, летях. И не в един и в двама хвърлих пясък, и не един и двама преболях. Наказвах с гняв, а в утрини се каех. Залагах на комар ту дом, ту чест, а после в тъмни нощи с глас ридаех и в Бога …

Целувай ме още! Има време…

  Целувай ме още! Има време… В такива нощи не давам денят да те вземе. Затварям очи и заглъхвам. Попий всичко. Боже, настръхвам! Докосвай ме нежно, безгласно, изливай се в мен топло и сластно. Привикай ме там – при звездите, повярвай в нас – пий от очите. Копнежите влажни ме губят – с вълшебни акорди …

Ти си моето време!

Докато хората бързат нанякъде, а денят преваля неусетно с охота. Докато са си тръгнали всички приятели, а децата играят на площадката долу – пред блока. Докато манджата ври на котлона, а зад гърба ми ме дебнат по женски проклятия. Докато прането в пералнята вдига врява до Бога и не са ослепели до дупка всичките ми …

Ти си – вярвай силно Аз!

  Приятелю, душата ти тъгува. Така ми се прищя да те прегърна! Да можех бих ти дала на минутата сърцето си, последната си риза. Да изтъгуваме тъгата двама с тебе, да я изпратим, нека да си ходи. Хвани ръката ми и бездната проклета заплюй я във лицето! Tи го можеш! Очите ти ме гледат безнадеждно. …

Звездичката на мама

  Преди да дойда мамо, у дома, на нашата планета, през Вемира, звездичка бях и твоя верен знак, където и да беше те намирах. Понякога, когато ти насън ме търсеше, объркана и плаха, със вятъра пристигах кротко вън и пеех песен да те върна на Земята. В олтар превърнах твоето сърце, и дълго на колене …

Ти, Господи!

  „Не знае със какво ме е заслужил. И аз не знам защо ме е избрал. Знам само, че е много, много тъжен. Най-тъжният от всички на света. И мисля, не той трябва да ме пази. Как би опазил мен от мен?“ caribiana Ти, Господи, не си ли изморен, не ти ли идва в повече …

Какво искаш, Любов?

  Какво искаш, Любов? Защо си дошла… Изглеждаш тъй малка, самотна. Заключих вратата, изхвърлих ключа, жената е вече сиротна. Съвсем онемя… Не бива така, навярно си скитала дълго, преди у дома да се върнеш в нощта, от прага ме гледаш безмълвно. Какво да ти дам… След тоз’ ураган до кокал съм гола и жалка. Остана …