MARGALO
Откъде му дойде на ума да ме праща изобщо по дяволите. Цял живот се страхувах от тази посока преломна. Забранила си бях – даже плашех със нея кошмарите. От високо ме гледа презрително и си тръгва със бавна походка. Откъде му дойде на ума да ми купи билети за Ада. Аз съм толкова боса …
Със тебе съм толкова бяла и чиста, денят се засрамва засенчен – смутен, в ръцете ти капка разкош съм – единствена, разлистена пролет – очакван нов ден. Със него съм дяволски лоша и тъмна. Посрещам го в черно, целувам със бяс. Със него съм огън бушуващ и въглен, изгарящ по пътя си всичко до …
Биеш в гърдите, Сърце! Блъскаш, крещиш, силно виеш. Знаеш едно, че и две – нощем в съня ми се криеш. Уж нямаш глас и лице, а си до болка познато. Уж нямаш дъх и ръце, а ме болиш грубовато. Кой те забрави, Сърце? В ляво – в гърдите ми клети. Как не заспа миг …
Моят Петък днеска се завърна, беше скитал седмица така, ала след четвъртък му омръзнало и накрая го заглождила вина. Аз не знаех – в офиса заета, сред бумаги, прах и суета, за любимия си даже не се сетих, той обаче чакал – у дома. Сложил чаши, свещи, питиета съботната нощ в пакет увил, панделка …
Тези дни – дето минаха вече, през косите ми, като лъчи, върху мен до един са облечени, ни един не дарявам дори. Те са мои изпити бутилки, от вината, с които полях – радост, мъка, и много горчилки и накрая ги счупих със смях. С всеки ден остарявах фриволно, не навеждах лице към дъжда, …
Гоня те, гоня те, гоня те с мисли, пълен абсурд недомислен. Цялото мое идиотско безсмислие те натоварва със смисъл. Гоня те, смислено и безлогично, денонощно, безпощадно. Спъвам се в моето единомислие, че ме осмисляш опасно. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Притрябвали ми нежните му пръсти и страстните му устни, и сърце. Защо ми е горещото му утре, очите му, зениците – небе. Притрябвала ми е зората с него, изгряла между златните коси. Не ми е нужна топлата му тленност, не ми е нужен той дори, не ми. Какво като ръцете не прегръщат, и в …
