MARGALO
Цялата визия на книгите на Маргало, включително рекламните материали – плакати, видеоклипове, фотоколажи, лого е дело на дизайнерска къща „MrLalevStyle“ , която извършва пълната гама услуги, свързани с издаването и рекламата:
И те не заживели щастливо.
Когато я срещнал бил влюбен в друга.
Когато го срещнала била в развод.
Той не търсил в нея съпругата,
тя не търсила мъж, а живот.
Укрепвали своя недъг взаимно.
Той – влюбен в другата, не можел да спи.
Тя робувала от възрастта на безсънието.
И просто така – до зори.
Просто така се опознали случайно.
Той като мъж, можел всъщност с две,
но на нея казал брутално:
– Ти ще си! Другата – майната и́, да мре!
И тя започнала да живее,
той също започнал. Фурор!
Ей така се случват нещата незнайно
и вкарват свободата в обор.
Най-лошото е, че от там насетне
си канен на маскарад.
Той се вживява в роля на девствен,
тя, че му вярва – парад!
Докато една сутрин денят почука
на общата им врата,
пред вратата – два пътя…
И всичко завършва така.
Не му дошло на ума като решил да ме сменя с оная, че и тя ходела до тоалетната по ония интимни и големи нужди. Сега реве.
– Олеле, ама аз какво видях!
„Що бе, Съкровище – говоря си като лудите – ти, жълтици ли очакваше?!
Айде сега чисти! С голямата лопата. „
Вайка се милият, и като последния несретник на света – хълца и пелтечи:
– Винаги само тебе съм обичал! Прости ми!
Не му се чисти, познавам си го. Иска да мине метър, ама нейсе. Щото до сега и в неговите, и в моите, и на децата, все аз съм потопена – и шетам ли шетам, зарината в центъра на вонята. Къде да ги предпазя, къде да не ги отровя, пък нали са й алергични – любов, какво да правиш!
Сладката обаче, до преди това гърла, за съжаление чакала моя хубостник, щото работела „Принцеса”. И много „Принцове“, освен Съкровището, жадували да й чистят, че и с подаръци щели да я обсипят за тая хубава работа.
Вярно, че е висшист моя, уж умен човек. Предполага се да знае малко повече от другите простосмъртни, дето не сме пушили цигари 5 години по оградите на ВУЗОВЕ-те на млади години. Ама то и в учебника в основното училище по биология имаше урок за човешката физиология – ядем, спим, с****. Природа! Няма нищо изненадващо. От деца пълним кой пелени, кой памперси. Сега съжалявал. Не му се оправдали очакванията демек. Разбрал, че и това „прасенце” било, като всички останали. Синът ни скоро беше напарфюмирал прасето на баба си с марковия ми парфюм, който измъкнал от дамската ми чанта за секунда, докато съм го изпуснала от полезрението си. Замириса добичето за известно време на нещо по-различно, затвориш ли очи и се доближиш до него, току може и да се поизлъжеш за момент, ама като изтрезнееш и ги отвориш – Бог да ти е на помощ. Все представител на животинския си род.
А моят толкова е жален с лопатата дето съм му я опряла пред вратата, и с чантата топли дрехи, за по-студените нощи. Да ти се скъса сърцето… ама друг път, както се казваше в един хубав български филм навремето:
Те, такива като моичкият са ми много интересни – натопили се на топличко, свикнали с миризмата и мислят – никой нищо не разбира, а то – да не ги доближиш – вони, та свят да ти се завие.
Ще се справи, мъжко момче е, нека сега изрине, пък след време ще го видя как я кара, че сега съм заета – малката се е оакала, нямам време.
„Нежна, но провокативна, еуфорична и понякога тъжна, търсеща и борбена, наранена, но обичаща. Такава видяха Стефка Стефанова – Маргало почитателите на мерената реч, които миналата седмица присъстваха на представя- нето на стихосбирката „Не ми показвай среден пръст, Съдба“ в Зеления център в Шабла.
Станала популярна първо в социалната мрежа, където намира широк кръг от читатели (и приятели!) поетесата от Русе дълго време сама поставя под въпрос величината на своя талант и стаена зад набиращия известност псев- доним, не бърза да разкрие коя е реалната личност зад Маргало. Поредица от щастливи случвания – подкрепата на непознати фенове на поезията ѝ и любовта, която я намира в личен план – ѝ дават криле: да живее наяве, да бъде себе си наяве, да чете стиховете си на глас, пред реална аудитория. И да издаде стихосбирка – своята поетична автобиография, паданията и възходите от последните няколко години, стихосбирка, която пресича целия спектър на богатата емоционална скала. Във фина презентация от думи, образи и музика Маргало представи своята дебютна книга пред шабленци и им позволи да надникнат в богатия и сложен свят на жената. „Искреност“ – това е знакът, който гостите на събитието откриха да стои като ореол и клеймо над всеки прозвучал стих. Осъзнаването, че да бъдеш жена е не само кръст, но и предизвикателство, че да станеш любима е не просто избор на другия, но понякога и отвоюване, че да кажеш „да“ на най-съкровените желания, може да означава да извикаш „не“ на онзи, който ги е пробудил.
Съвременната женска поезия за пореден път въстава на бунт – не срещу морала, срещу двойствените му проявления. Не и срещу исконните задължения на съпругата – срещу издигането им в етикет и единствен критерий за оценка. Изискваща, питаща, диалогична. Неспокойна, полюсна, дръзка. Маргало за малко надникна в спокойното ежедневие на малкия град, усмихна се и каза: „Аз не мога да пиша, ако в душата ми е мир. Ако ми е светло и удобно. Но съм светла, разбираща и приема- ща, когато заставам пред вас. Защото ви чувствам като съмишленици и приятели.“ На добър час на перото ти оттук насетне, Маргало! И до нови срещи… “
Аз съм ураган, такава съм от самото си раждане.
Майка често е искала да ме хвърли през прозореца, когато съм крещяла и посинявала от рев, въпреки, че осем години ме е чакала и ненормално силно ме е обичала.
/Тук е място, на което човек, трябва да се усмихне. Четящите майки знаят 🙂 /
Та, аз съм ураган, да не кажа торнадо, и за съжаление съм преминавала през много животи опустошително. Наглед – нежна, тиха, бяла и добра, а затвориш ли очи, пуснеш ли ме да вляза – буря, с огромна разрушителна сила, вие и фучи, кърши клони, събаря дувари и си тръгва.
По тоя повод, искам да кажа на всички, които не могат да спят заради мен нощно време – ако не съм бушувала в живота Ви – не съжалявайте, ако съм – съжалявам!
Тия любовни песни, че съм ЖЕНАТА, да не ги чувам повече, щото като дойда и разруша, после други песни слушам по местната радиоточка.
Пиша тая автобиография за успокоение на някой бивши земи, по които съм върлувала.
Аз бях!
Вие сте самото съвършенство на природата – ненапити ручей, плодоносни земи, дъхави горски поляни.
Аз бях!
Виновна!
Пепеляшко наострял сутрешната си мъжественост с чаша бира, а Принцесата цепила камъни за огнището.
С течение на времето гласът й дори мутирал и тя станала татко на бъдещите наследници на трона.
Пепеляшко много я обичал, обича я и до ден днешен,
особено, като му купува бира, докато се връща след лов от гората.
Прегръща я, за да си вземе по-бързо галоните от торбичката,
а Принцесата щастливо пърха с мигли, благодарна за прегръдката от любимия.
А ако го видите как обича приятелките й! Направо да й завидите! Оставя я да спи по-цели нощи спокойна в царските покой, а тях кара да вършат цялата женска работа. Мъж и половина.
Цялото царство живеело щастливо, живее и до днес.
Особено Принцесата…
С огромна благодарност към невероятната фотографка от Русе Валентина Петкова за професионалната и иновативна фотосесия.
Връзка с Валентина Петкова – ТУК.
