Светъл празник, приятели!
Автор: Маргало
Нашият психопрофил
Дишането до мен всяка нощ разпилява липси.
Крайчецът на дъха от съседната възглавница ми напомня, че притежавам споделеност.
Той се обича на едно сърце разстояние, с усещане, че е пеперудите в коремът ми.
Несъвършен е – и това го прави съвършен.
Шептя в сетивата му:
Люби ме многоплътно с:
Очертанията на душата му ме обгръщат и събират – до допълване.
Смисълът е заедност.
Пристрастена съм към миглите, токсични на необичане.
Зад вратите на ръцете му живея само аз.
Лудост са пожеланията ми за Коледа: „Той, Той, и пак Той!“
Колкото и да ме разпилява из света, не се деля на частиците си – Цяла съм, като ЗАВИНАГИ.
Преглъщам го на големи дози ЛЮБОВ.
Обожам обсебването с неговото име.
Бъдещето свива гнезда в масата, която приготвям за вечеря и отглежда пиленцата сред хляба ни.
Заслужен ми е.
Рисувала съм душата му още преди да усети четките по контурите на синьото си.
Без мен е безпролетен.
От топлината му се раждат пространства.
Той е Коледното ми настроение.
Като жените, които очакват да им се сбъдне на сън.
Старомодно момиче съм – слушам всяка нощ дишането от съседната възглавница и събирам розовите облачета, надвесени от тавана.
В чекмеджетата – прилежно сгънати събира прах самотното минало.
Някоя пролет ще го почистя.
Рошави са очите, които ме будят сутрин и щастливеят, ако не ги среша.
Донасям им вятър и се вмъквам в кадифеното им битие.
ЗАЕДНОСТ
ЗАЕДНОСТ
ЗАЕДНОСТ
Нашият психопрофил!
Маргало
Илюзия
Той си мисли, че съм му писана и везана,
и на колана му, като кобур вися.
Скимне ли му – вади пищова и стреля,
но си няма ни най-малка представа как се люби жена.
Той си няма представа, че зависи до Бога от мен.
По сценарий ми дава най-невзрачната роля.
Ей такива мъже са ми много любими в света,
за мишена те ползват, а накрая се влачат и молят.
Ей такива мъже си играят хлапашки на руска рулетка:
„Нямаш глас мила моя – мълчи!
Я си гъкнала, вадя пищова и стрелям!“,
след което го слагат в кобура и довършват войната с очи.
Аз мълча. Да си търся правата в играта – изгубена кауза.
Той ще стреля, ще стреля – ще ме рани.
Ще му свършат патроните – ясна е тази минута печална,
и ще почне тогава по мене да пръска пари.
И ще почне тогава една театрална пиеса безкрайна.
Слабостта му безстрастно ще ме гали безсилна с лъжи.
Но недай си Боже, да намери отново патрони случайно,
ще си лъсне пищова, и окото му няма да мигне дори.
БНТ2
Маргало – вестник „Черно море“
Вестник „Черно море“ – четете ТУК.
Премиера на поетичната книга „Не ми показвай среден пръст, Съдба!“ ще се проведе от 18 часа утре в галерия „Актив арт“. Автор на стиховете е младата поетеса от Русе Стефка Стефанова, известна с литературния псевдоним Маргало.
Това е първата издадена стихосбирка на авторката, придобила особена популярност в литературните форуми и социалните мрежи. Стотици читатели ежеднежно споделят, коментират и преживяват стиховете, които сега са събрани в естетски оформен том и с благодарности:
„На всички обични рамена,
върху които стъпвах
в опита си да летя –
БЛАГОДАРЯ!“
„Поезията е съкровеният свят, в който Маргало се чувства истински свободна. Тя я изпълва с желание за живот и самопреценка, която я отвежда към търсене на любов и красота, към пълноценно изживяване на дните. Гняв и нежност, уязвимост и съпротива, дълбока изповедност и безпощадна искреност има в тази етична и много лична поезия. Мъдро и талантливо поетесата изповядва вълненията на сърцето си. Това е нейната лична автобиография“, казва филологът Елена Иванова.
Маргало в Провадия
На 13 май 2015 г от 17:45 ч. в Ламбовата къща ще гостува поетесата Стефка Стефанова – Маргало по покана на екипа на НЧ „Ал.Константинов 1884” гр.Провадия. Маргало ще представи пред провадийската публика първата си стихосбирка „Не ми показвай среден пръст, Съдба!”
За Маргало:
„В нейния свят музиката и думите я следват от съвсем малка. По-голямото дете в семейството, тя запълва самотните си детски дни, пеейки под дърветата в двора и съчинявайки думи върху всяка една мелодия, която чуе, докато семейството се занимавало с отглеждането на по-малката и сестричка.
Забелязана от своите учители в ученическите си години, те често и възлагали задачи в училищните постановки, където тя трябвало да пее, но условието било песните за представленията да измисля сама.
Подтикът да пише за всичко, което е преживяла е продиктуван от желанието и да протегне ръка към хората, и да им покаже по своя начин-с думите, че не са сами, без да се срамува от грешките, които е правила в живота си, и донася небивал успех след приятелите и познатите.
И една душа да докосне – според нея е изпълнила живота си със смисъл!”
Заповядайте!
Съвсем обикновена притча за изгорената баница
Само баницата го помолих да наглежда, докато ида да свърша една друга работа. Изгорил я. Забравил. Отплеснал се. Нали го виждам как се отплесва, докато върви до мен по улиците. В стълб се беше ударил веднъж, кола щеше да го блъсне. Все в друга посока гледа, все нещо странично взема очите му, докато животът го „блъсне” в собствения му капан. Понякога се измарям да го „чакам“, стискам силно ръката му и се моля с очи: „Ела си! Имам нужда от тебе!“. Като се прибрах – мирише цялата къща. Отворих прозорци, врати, вече няколко часа минаха, и чак сега се диша що – годе нормално. Хубаво, изгорил я баницата му с баница, тя ли ще застане между нас! Вече не мирише така лошо, ама вечерта като ни налегна глад – седим пред софрата, гледаме се, гледаме я нея, а то – в устата си да не я сложиш. Горчи, та пушек се вдига. Мигаме, мигаме и си легнахме гладни. Той на една страна, аз на друга.
Като по улиците, когато вървим – уж ме държи за ръка, а все друга посока го тегли.
