MARGALO
Двата камъка плачат, всеки в себе си. А пред погледите на минувачите все така си изглеждат студени. Само дъждът разбра, замаскира сълзите им тайно. Без да искам видях, и отвлякох вниманието на света, уж случайно. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Той дори не разбра, че след тази цигара, слагам края под фаса и тръгвам. – Аз Ви помня, Преструвки! Боже, как ме целувахте, изпод двете му устни прежурени. Той така си живя с мен – че и аз като другите, ям доматите с колци и лук; – Бях Ви вярно куче, другарю Влюбен, но …
Неудобна съм. Като камък в обувка на път. Не на място. И не робувам на очи, на човек, и на пук. Рядко чувам. Не съм за всяка дума слушател. Аз не съм отговор за всеки поздрав, нито цел за целта на „приятел“. Неудобна съм. И до непоправимост вярвам – често в края се крие …
Мълчейки се разделям. Знам, борба в сърцето ти съдбата води тежка. Когато се разделяш, при това с най-милото, дори смъртта е извор на надежда. Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
Уж всичко си имаме. Даже мълчание. Насред всичкото чинно мълчим. Казват хубаво е, когато се вслушваме в себе си. Когато след пладне погледнем в сърцето си. Когато простим. Простих. И пак всичко си имаме. Продължаваме заедно да мълчим, а тихото цепи дърва за през зимата, Аз усещам студът, който идва, а ти? Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
От упор ме целиш, Живот! С картечници, с топ, със снаряди. Току да се скрия и хоп – в лицето ми огън запалиш. Не виждам, не чувам – съвсем ослепях, оглушах, изнемогвам. Грам жал в тая битка със теб, не найдох Живот, и не помня. Аз все съм мишена, а ти – извиваш ръцете …
Луна, приятелко, ти моя, непозната, заседнала в небето, като в лодка, и ти ли искаш да вървиш нататък, и ти ли като мен си тъй самотна? И ти ли сред звездите не намираш утеха, и нощта виниш, за слънцето ли страдаш и се молиш, и все натам те тегли, че скърбиш? Share this…FacebookPinterestTwitterLinkedin
