Етикет: гласът на сърцето

 

И с чувствата повярвай е така;
в несбъднатост загниват – погрозняват.
Стоиш насреща им – таиш вина,
но мирисът им даже отвращава.
Не идва подходящ сезон за тях,
теснеят бледи – гаснат и ръждясват.
През зъби скърцат: „Помниш ли ме? Бях!“,
с тъгата ферментират, и е ясно,
че чувствата си имат също срок;
премине ли – отравя се душата.
С надежда ги дари на друг, с Любов.
Недей да оздравяваш…
Той те чака.

 

Понякога е просто тишина,
на допир плътна, с нож да я прережеш.
Понякога е с мирис на тъга,
до писък жълта, като плачещата есен.

Понякога е дяволски жестока.
Не рови с поглед, с черното закусва.
Проводник е на гняв с безкрайна болка.
Не чисти, не пере, и не прегръща.

Понякога е битка за надмощие.
Умира след докосване от длани.
Нарича се „вина“, наместо „щастие“,
убива всяка радост, и я пали.

Понякога е форма на Живот,
приема те до дъно, и отрича,
че често е токсична на Любов,
целува те до всичко, и обича.

 

Пречупвам тъмнината вместо теб
и отразявам голото и тяло.
През всяка сляпа нощ на зной и лед,
сърцето ми ще свети в теб, до бяло.

Мъгла ли е, покривам те с коси
и път рисувам в твоите клепачи.
Със дъх след мен върви през всички дни,
не се вини, нарекла съм те Щастие.

 

Ще се смея, когато мога.
Сега ми се мълчи…
Не ме молете, за бога!
Сърцето си знае.
Амин.

 

Трябва да бъде забранен,
като цигарите в затворени помещения.
Вреден е, и ми влияе на теглото.
Дрехите ми миришат на Него.
Сърцето ми е в зала „Пушачи“
а разумът в „Общ салон“.
Междувременно откривам,
че липсва на кожата ми.
Обличам се все по-плътно,
но абстиненцията е като грипен щам.
Заразена съм…
С Него.

 

 

През куп се живея, през грош.
Студени кафета, цигари.
Един-два кошмара на нощ
разкъсвам и гоня с фанфари.
В 12 ребра чупя фас,
заплашвам със смог, вместо въздух,
разстрелвам ги в упор – от раз.
Животът не е моя същност.
Небето над тази Земя
отдавна е с ниски тавани.
Съдбата до днес не разбрах.
Душата се гърчи във рани.
Събуждам се в чужди легла,
в червени чаршафи от ревност.
Измислям със пръсти лъжа,
мириша на пръст и на тленност.
През куп се живея, през грош.
Преглъщам на мънички дози
отровата с надпис „Живот“,
умирам, а всъщност се моля.

 

Изгрев – за смет.
Шепа обич – за сливи.
Светло утре – за скрап;
за душа – дреболии.
Къшей хляб – за утайка.
Поглед благ – шепа кал;
за Любов – таратайка;
и очи – за скандал.
Две сърца със искри –
срещу ялови думи.
Цял Живот – за пари;
и мечти – срещу сигурно.
…аз се питам дали,
таз’ промоция жалка,
ще опиташ и Ти…

/ плаче мойта писалка…/