Коледа

 

На Коледа се случват чудеса,
и всеки дъх е сто пъти вълшебен.
Изгрява Витлеемската звезда,
рождествен миг на Божие знамение.
Светът притихнал по-добър е днес,
окъпан в светлина, красив до бяло,
под златното – безоблачно небе,
роди се Младенецът с хляб и вяра.
По улиците всеки път е пуст,
посрещнал е отдавна минувачите,
снегът танцува, влюбен – весел шут,
припява песни, и се дипли по чукаците.
Зад портите звънливо детски глас,
нарича берекет за всяка къща.
Отсреща, при комшиите, у Вас,
посрещат Любовта, и я прегръщат.
Да бъде свята гостенка навред!
Честита да пребъдва по Земята!
Да пълни всеки дом с блага, с късмет!
Ти, Коледо, добрувай във сърцата ни!

12611_439061262826278_652971821_n

Приказка

 

Изгубена във тъмната гора,
Алиса се изплаши и проплака.
Бе тръгнала нанякъде сама,
през девет планини, че и оттатък.

Подгонена от сянка – презглава,
видя как люби се луната със небето,
и стегна се в гърдите и една
позната и ужасна болка – в ляво при сърцето.

А сянката след дирите и с вой
люлееше в клонак кошмара нощен.
Подскачайки от всеки храст и клон,
Алиса разтрепери се до кости.

Дали пък този нощен преследвач,
от който бягаше така неистово,
не беше на една Червена Шапчица добър познат,
изгубил се по пътя си улисан.

От него ли я беше лъхнал мраз,
да вземе да му се представи в мрака,
да му признае, че от вълк не я е страх,
тя бяга от една Любов ужасно непозната,

която да я приюти във онзи свят
Алиса не посмя, за съжаление,
и хукна за спасение съвсем сама в нощта,
към своята страна на приключение.

Сега е мъничка като листо,
и е на гости във земя комай жестока.
Объркала е приказката – сто на сто,
Червена Шапчица и вълк живеят тука.

И тъкмо да се предаде съвсем –
отчаяна, сама в гората,
дочу на майка си гласа отвъд съня:
– Алиса, ставай дъще. Той е тука и те чака.

sleep-1

Надежда

 

Развързах си вързопчето с надеждите,
след утре вече няма да ми трябва.
Разменям всяка тръпнеща минута,
за глътка обич и едно очакване.
Понеже все на мен ще ми се случи,
да си мечтая кротко в някой ъгъл
и тихичко, почти незабелязано
ще се търкулне времето забързано.
Та, имам още за една измислица.
Нали и без това светът без мен
играе постановката “ Илюзия „,
а утре пак ще бъде ден.
Развързвам си вързопчето и тръгвам,
дошло е време вече да се случа.
Надежда ще раздавам до припадане.
Дано и аз все нещичко науча.

968997_594487330584684_448074219_n

 

По-нова

 

За днес се бях зарекла да съм нова.
По-нова от онази рокля в крем,
с която се накиприх срещу събота,
и в мораво целуна ме сатен.

По-нова от годината на дракона,
под звуци на китари и фрапе,
танцуваща танго със вятъра,
ухаеща на цветно и море.

За днес се бях зарекла да съм съботна.
Неделята уви, не ми е ден.
В неделя съм накиснала измачкана,
в легена си онази рокля в крем.

По гънките в ръцете ми разлива се,
на звуците удавения стон.
Виновна заглушавам го със пяната,
да не издава мокър, влажен тон.

Защото, ако чуе понеделникът,
ако за малко даже разбере,
ще ми изкряска: „Времето безделнице!“,
и сто капана в понеделник ще ми поднесе.

 

31

Безсънно

Една нощ – като много други
се разхожда по покрива и не спи.
Проследявам я тайно… Тишината без думи –
пали мрака в небето с’ звезди.
Аз се правя на много разсеяна
и във нея изобщо не гледам,
тя ми действа така притегателно.
“ – Скрий ме в себе си, нощ! “ – и прошепвам.
Като спомен – за нещо красиво,
като бъдеще, светлина.
“ – Да съм с теб… Тук е адски лежерно –
отнеси ме далеч – у Дома… „
Този свят ми е страшен понякога,
имам нужда да не боли –
имам нужда да не пораствам,
а не можело… или?!
Всъщност толкова малко ми трябва –
две ръце – с брегове между тях,
да преливам във Него – безгласна,
а нощта – да танцува над нас.

Уиски с лед

 

„Маноло Бланик“.
Рокля – „Гучи“.
Грим – „Шанел“.
Уиски с лед.
Сако – „Армани“,
риза, бутонели.
Четвъртък – вечер,
чужд апартамент,
бразилска прашка,
свещи – жартиери.
Вулгарен миг,
чаршафи – вик,
Вибриращ GSM
и страст назаем.
Парфюмът чужд,
цигара – душ,
таксита, обещания.
И краят.

Стефка Стефанова, Маргало, ivan lalev, mrlalevstyle, дизайн, предпечат, редактиране, реклама, издаване, книга

Остаря ли, Любов?

 

Какво ми се перчиш, като петел?
От вчера се святкаш и лаеш.
Не си бил щастлив. Ми – добре,
вратата отляво я знаеш.

Опитвал си казваш – с добро
със мен да говориш, но явно
не съм те разбирала – с’ зло
към тебе съм тръгвала ядно.

Децата подкрепяли мен,
и в тях не си виждал опора.
Настройвам ги значи. Кретен!
Махни се – със теб не говоря.

И как да говоря кажи,
когато за толкоз’ години,
върху ми изсипваш вини
и търсиш във мене причини,

за болката – дето стаена
в очите ти виждам отдавна.
Любими, отмина май времето
на нашата обич безславна.

Предлагам ти двамата с теб
да помълчим за минута.
Раздялата тегне навред,
не и пожелавай: „Наслука“.

Не и опонирай – мълчи!
Не и давай хляб – да не знае,
че трудно е. Знам, но нали
със теб се заклехме: „До края“.

64742_1556103474608826_4440105320976563656_n