Потопи се целия в очите им,
нека бъдат те за теб пристанища,
във които ще удавяш мъката,
но ще носиш по-голяма – тяхната.
Виж луната, пълна с обещания,
ще те приютят, ще те омаят,
в чужди стихове ще се промъкнат,
с чужди думи ще те приласкаят.
Със наздравици за лудост и за вихри,
с клетви за деца, за дом, за Бога,
за звезди угаснали и ритми,
в отчаянието си крещят, да бъдат твои.
Да възкръснат ялови недрата им,
и изгубените им любови.
На тепсия дават мръкнала зората си,
и на миналото празните утроби.
С кървави уста плътта ти пият,
късат я до болка наранена,
озверели вените прегризват,
стигат до сърцето… Бий тревога!
