MARGALO
Кому е нужна свобода,ако не може да дарява –усмивка, топлина, сълза,огнище, милост – късче залък.Кому е нужно да лети,ако небето му е празно,и няма с кой да споделитова, което му е важно.Кому е нужна сутринта,заспивайки самотен вечер,сред суетата на света,богат – на беднота обречен.Едната смърт ненужна сякаш,ни ражда всъщност за любов.Най-простите неща са даром,а …
Все някой ден ще свърши всичко със смъртен акт, ковчег и плач. Ще си отидеш кротко, тихо, а може да те изпреваря аз. И слава Богу,както каза навремето един поет: „Добре де – нищо ново, и жив съм те целувала студен„ Та ето шанс, да пиеш с повод! О, слава Богу, без вина, и …
Септември е. Не го обичам. Крадец на мечти. И да ме упреквате – чувствам го. Влезе ли септември, започва играта „да играем на мечти“. Омагьосваме се, че чакаме Коледа, примерно… Ще е канела, печено, плетени чорапи, тиква. Ще купуваме подаръци, ще подреждаме дома и близките си, в опит за грижа. АЗ ОБИЧАМ МОРЕТО! Онова синьо …
Не се вини Стояно, на никого нищо не дължиш. Не им обяснявай и не се оправдавай. Лесно е да те съдят и поучават, ама ти сутрин сама се будиш и сама каиша дърпаш. Ти си си за мъж, за баща и за брат. Не се вини, че като почука оня му отваряш и после …
Споделяне Септември влезе през нощта – заплакаха звездите. морето силно изкрещя в лицето на вълните. Една предадена сълза към дъното се втурна, неволно сякаш вечерта от мъка я прегърна. От уплах кръглата Луна не искаше да гледа, обърна гръб срещу света, изглеждаше сломена. Септември беше обещал по тъмно да не взема душата тъжна на …
Седеше точно срещу мен, и се отразяваше тъгата ми в лицето му. В кафенето зад нас нещо се случваше, нещо, което не беше от това време. Когато любовта гледа през рамото ти – нещо зад рамото ти, чува нещо недочуто. „Келнер, сметката!“. От там – до тъгата разстоянието е: „Довиждане!“, и следващото утро се превръща …
Само тогава ще те целуна, само тогава ще те прегърна, само тогава ще обещая, тогава, тогава, тогава – когато спре да е хладно, когато пътищата са напред, когато днес не е рано, когато утре не е късно, когато очите ме откриват сред непознати очи, за да съм жива, да съм жива, жива. Някъде се ражда …
